— Във всеки случай като провеждахме изпитанията, моят скенер беше безполезен. Помолих скъпия ти съпруг да ми покаже схемата, но той само се усмихна. — Обърна се към втория монитор и продължи: — Убеди се сама. Тези типове откриха само онова, което Рурк искаше. Двамата вече отиват да изпият по чашка и да си поговорят.
Ив изчете показанията на скенера за оръжието на „горилите“, после каза в микрофона:
— Пийбоди, заеми се с човека вляво от теб — онзи, който е от смесена раса и носи черен костюм. Висок е метър и седемдесет, тежи петдесет и два килограма, косата му е до раменете. Въоръжен е с полицейски лазер, който носи в кобур на кръста. — Видя ли го?
Сътрудничката й се усмихна и кимна. Ив продължи инструкциите си към останалите членове на екипа:
— Не отделяйте поглед от човека, когото наблюдавате, но не предприемайте действия до второ нареждане. Повтарям, не се опитвайте да задържите или да обезоръжите хората на Рикер до второ нареждане. Мартинес, ти ще наблюдаваш…
— Горилите ти остават отвън — заяви Рурк, преди да влязат в сепарето. — Не желая да обсъждам делови въпроси пред цял взвод дроиди.
— Аз също. — Рикер се настани на удобното канапе и плъзгащата се врата автоматично се затвори.
Най-сетне бе постигнал целите си, най-сетне беше настъпил моментът, за който бе мечтал повече от десет години — Рурк да падне на колене пред него и да му се моли. А ако случайно реши да упорства, лазерният скалпел, който мъдрият Рикер е скрил в ръкава си, ще обезобрази младежкото му и красиво лице.
— Момичетата си ги бива — отбеляза, без да откъсва поглед от гъвкавите танцьорки на сцената. — Признавам, че разбираш от хубави жени… винаги си имал слабост към тях.
— Вярно е. Доколкото си спомням, ти пък обичаш да им причиняваш болка. Съпругата ми още има синини по ръката след запознанството си с теб.
— Нима съм я наранил? — Рикер се усмихна. Отдавнашната му мечта се сбъдваше. — Как е възможно да съм бил толкова невнимателен! Уведомил ли си безценната си съпруга за днешната ни среща или от време на време тя ти отвързва синджира и ти позволява да бъдеш мъж? — подхвърли язвително.
Рурк извади цигара, почука с нея по масата и се поколеба. Изражението му на човек, измъчван от противоречиви чувства, накара Рикер още по-широко да се усмихне. Рурк си поръча уиски и въпросително вдигна вежда.
— И аз ще пия същото… в памет на миналото.
— Две уискита „Джеймсънс“. Двойни, без сода. — Рурк се облегна назад и запали цигарата си. — Ще ми се да се договорим за нещо… в памет на миналото. Каквито и да са отношенията помежду ни, не намесвай жена ми.
В гласа му се промъкнаха гневни нотки, той млъкна, като че ли се мъчеше да се овладее.
— Опита да се домогнеш до съпругата ми, а тя тъпкано ти го върна.
— Извади късмет — промърмори Рикер, но гневно стисна устни, докато поемаше от процепа за сервиране чашата с кехлибарена течност. — Рано или късно късметът ще й изневери.
Рурк замахна, сетне се престори, че в последния момент се е осъзнал. Отпусна ръка и погледна към човека на Рикер, който пристъпи по-близо и посегна за оръжието си.
— Какво ще поискаш в замяна на нейната безопасност?
— Такава ли била работата? — Очевидно Рикер беше доволен от развоя на събитията и отново се отпусна. — Откровен въпрос. Но защо смяташ, че ще получиш откровен отговор?
— Ще ти се отблагодаря — побърза да добави Рурк, сякаш не го беше грижа, че се унижава, че угодничеството ще го постави в неизгодно положение.
— Ще ми струва доста усилия. — От възбуда сърцето на Рикер биеше до пръсване. Не успя да се въздържи, приведе се и заяви: — Открих, че ми харесва да причинявам болка на жена ти!
— Слушай…
— Не, ти ме чуй! Затвори наглата си уста, дето трябваше да я запуша преди години, и внимателно ме изслушай. Ясен ли съм?
— Божичко, на този май не му е мил животът. — Гласът на Фийни прозвуча в слушалката и Рурк се съгласи с констатацията му. Сви юмруци и тежко въздъхна:
— Ясно ми е. Кажи ми условията си, мътните те взели! Та нали с теб сме делови хора! Кажи ми какво искаш.
— Не така грубо, приятелю. Нима в речника ти не фигурира думичката „моля“?
„Ах, ти, мръсна гадино!“ — помисли си Рурк. Изкашля се, отпи от уискито си и измрънка:
— Моля, кажи ми какво искаш.
— Браво, така е по-добре. Преди години ти прекъсна деловите ни взаимоотношения, поради което загубих милион и двеста долара в пари и стоки, да не говорим за опетнената ми репутация. Като начало искам от теб десет милиона долара.
— И какво ще получа срещу тази сума?
— Ще получиш живота на съпругата си, драги. До полунощ трябва да преведеш сумата по банковата сметка, която ще ти дам. В противен случай ще наредя да убият жена ти, всичко вече е уговорено.