— Какво искаш в замяна?
— „Чистилището“… както и една малка услуга. Очаквам пратка, предназначена за клиент, който се оказа разорен. Готов съм да ти преотстъпя стоката срещу… да речем още десет милиона. Превеждаш парите по сметката ми, прехвърляш клуба на някоя от моите компании и смятай, че сме сключили споразумение.
— За каква стока става въпрос?
— Фармацевтични продукти.
— Знаеш, че нямам връзки за търговия с наркотици.
— Хич не ми пука какво имаш и какво нямаш! — От гняв гласът на Рикер пресекна. — За кого се мислиш, нещастнико, та си вириш носа? — Пресегна се и сграбчи Рурк за яката. — Казах ти условията си и очаквам да се подчиниш!
— Този тип е неуравновесен! Трябва да се намесим! — възкликна Ив и забърза към вратата, но Фийни я спря:
— Почакай! Позволи на Рурк да осъществи плана си докрай.
— Не мога да остана тук и безучастно да наблюдавам.
— Не си виря носа — побърза да каже Рурк. Изглеждаше изплашен и изнервен. — Нямам връзки с наркопласьори.
— Проблемът си е твой. Твой, разбираш ли? Ще изпълниш условията ми или ще загубиш скъпоценната си полицайка. Ако не се съгласиш, ще си понесеш последствията.
— За бога, дай ми малко време да си помисля! Нареди на хората си да напуснат. Не искам неприятности в клуба.
— Добре. Съгласен съм.
Рурк видя налудничавия проблясък в очите му и си помисли: „Напълно е превъртял.“ Слуховете за душевното състояние на Рикер не бяха преувеличени.
— Двайсет милиона са много голяма сума. Все пак съм готов да рискувам, за да запазя живота на съпругата си… и да компенсирам загубите ти. Но искам да ми обясниш как ще издействаш да я освободят от работа, без да се разбере, че аз съм замесен.
Рикер не усещаше, че се е задъхал от възбуда. Не забеляза как трепери ръката му, когато посегна към чашата с уиски. Осъзнаваше само, че мечтата, която бе лелеял години наред, най-сетне се бе сбъднала.
— Само за една седмица ще проваля кариерата й. Ако използвам връзките си, на бърза ръка ще я изхвърлят от полицията. И без това много съм й го насъбрал по повод случая, който разследва. Позволи си да ме оскърби… подигра ми се!
— Ще я накарам да ти се извини — умолително каза Рурк, без да отмести поглед от него.
— Ще ми се извини, и още как! Не понасям да ми се подиграват, особено пък жени.
Рурк си помисли, че с внимателно подбрани думи напълно ще го извади от равновесие.
— Ще те помоли за прошка, защото ти дърпаш конците. Ти си всесилен.
— Точно така. Разбира се. Държа всички ви в ръцете си. Ако реша да ти направя услуга и да уредя жена ти да бъде уволнена от полицията, ще ми платиш допълнително. Ще вкараме неверни данни в компютъра на един човек, ще разпространим погрешна информация и ще изхвърлят лейтенант Далас като мръсно коте.
Рурк избърса устните си с опакото на дланта си и промълви:
— Боже мой, нима ти си наредил да убият онези полицаи?
— Разбира се. Ще има още трупове на ченгета. Тази игра ми се струва много забавна.
— Не желая да се замесвам в убийства на полицаи. Рано или късно ще си понесеш последствията.
— Не ставай смешен. Аз съм недосегаем. Освен това не съм убил никого. Само внуших идеята на най-подходящия човек, поставих оръжието в ръката на най-уязвимия. За мен това е само игра. Спомняш ли си колко обичам забавните игри? И че държа само аз да съм победителят.
— Спомням си и съм сигурен, че винаги ще печелиш. Как уреди убийствата на ченгетата?
— Грижливо се подготвям, Рурк, после с удоволствие наблюдавам как парченцата от мозайката прилягат на местата си.
— Боже мой, спя с полицейска служителка, но за нищо на света не бих могъл да постигна твоя успех! — с възхищение възкликна Рурк. — Подценявал съм те. Навярно години наред си подготвял този… удар.
— Отне ми само няколко месеца. Най-важно е да избереш подходящия човек, пионката, с която да започнеш играта. В този случай — млад и прекалено принципен полицай. Отстраняването му е фасулска работа, тънкостта на играта е убийството му да бъде използвано за мотивиране на обезумелия от скръб баща. После ми остава само да наблюдавам как един полицай с безупречна репутация се превръща в безмилостен престъпник и оставя след себе си диря от трупове. Убива, когото пожелая, при това безплатно.
— Гениален си — промълви Рурк.
— Идеята наистина си я бива, а най-хубавото е, че мога да отстраня, когото си пожелая, и то безнаказано. Убивам чрез друг човек и съм в пълна безопасност, за разлика от теб. Преведи парите и обещавам, че докато вятърът не задуха в друга посока, ще бъдеш под моя закрила. Също и жена ти.
— Разбрахме се за двайсет милиона, нали?