— Засега сумата е достатъчна.
— Съгласен съм — едва чуто каза Рурк и извади ръката си, която незабелязано бе пъхнал под сакото си. Насочи пистолета към Рикер и все така спокойно продължи: — Само дето ми се повдига от мисълта да работя заедно с теб. Кажи на твоя човек да не се приближава, защото с удоволствие ще изпробвам оръжието върху него. Тази марка пистолети навярно ти е позната, нали преди години се занимаваше с контрабанда на забранени оръжия. Притежавам богата сбирка от пистолети, произведени през двайсети век, както и колекционерски лиценз. Куршумите на деветмилиметровия глок правят големи дупки и могат да ти отнесат половината череп.
Рикер беше толкова изненадан, че за няколко секунди загуби дар слово. От дълги години никой не се бе осмелявал да го заплашва с оръжие. Като се опомни, процеди:
— Изгубил си ума си!
— Грешиш, драги, умът ми си е на мястото. — Той рязко се пресегна и сръчно издърпа лазерния скалпел, прикрепен към китката на Рикер. — Винаги си имал слабост към остри предмети.
— Обещавам ти, че ще умреш в адски мъки заради номера, който ми скрои. Мислиш ли, че ще те пощадя?
— Разбира се. А, ето че съпругата ми е решила да ни удостои с присъствието си. Очарователна е, нали? Погледни в монитора на скенера, който твоите хора пропуснаха да забележат — изглежда, полицаите са арестували глупаците от екипа ти и вече ги извеждат от клуба.
Изчака среброкосият да се „наслади“ на гледката, и добави:
— Един от двама ни наистина не е във форма, Рикер, и това си ти. Боже мой, толкова лесно се хвана на въдицата!
— Заради едно проклето ченге! — Рикер скочи на крака, погледът му беше като на звяр, хванат в капан. — Предаде ме заради едно ченге!
— Бих го сторил дори заради някой помияр, негоднико! Давай, опитай се да грабнеш пистолета, направи ми това удоволствие.
— Достатъчно, Рурк, отдръпни се. — Ив пристъпи в сепарето и опря оръжието си в гърба на Рикер.
— Мъртви сте! И двамата сте мъртви! — Среброкосият рязко се извърна и замахна към Ив. Тя понесе удара, без да трепне и натисна спусъка. Рикер се строполи на пода.
— Дано да си използвала максималната степен — обади се Рурк.
— Той е само зашеметен. — С опакото на дланта си Ив избърса кръвта от разцепената си устна и обърна гръб на хората, които панически напуснаха съседните сепарета. На сцената танцьорките продължаваха да се събличат.
Рурк подаде носна кърпичка на съпругата си, после сграбчи Рикер за шията и повдигна главата му.
— Недей…
— Стой настрана — процеди той, когато Ив приклекна до него, за да му попречи. — Стой настрана, докато приключа с това влечуго.
— Ако го убиеш, усилията ни ще се окажат напразни, трудът, който положих, ще се обезсмисли.
Рурк се втренчи в нея, очите му блестяха от гнева, който едва бе сдържал пред Рикер.
— Заслужил е да умре, но няма да го убия. — Подаде й пистолета, но задържа скалпела и го допря до пулсиращата вена на шията на среброкосия. — Знам, че ме чуваш, Рикер. Запомни, че отново те победих, че заради мен ще прекараш в затвора остатъка от живота си. Ще си го повтаряш, докато крачиш напред-назад в килията си, ще си го повтаряш всеки ден, докато не загубиш разсъдъка, който ти е останал.
— Ще те убия… — изфъфли Рикер, който бе безсилен дори да вдигне ръката си.
— Засега не си успял, но нямам нищо против отново да опиташ. А сега слушай внимателно. Само да си посмял да докоснеш жена ми или нещо, което ми принадлежи! Ще те последвам в ада и ще те одера. Кълна се, че ще извадя очите ти и ще те накарам да ги изгълташ! Спомни си какъв бях в миналото и ще разбереш, че ще изпълня заканите си, дори ще измисля още по-жестоки мъчения.
Отново се изправи, а Ив не се осмели да проговори, като видя колко студени са очите му.
— Накарай да изнесат този мръсник. Не го искам в моя клуб.
Двайсет и трета глава
Ив спа малко, но непробудно — беше се поуспокоила след задържането на Рикер. След като се беше окопитил, той се бе държал истерично и беше настоявал да му разрешат среща с адвоката му. Ив с насмешка си мислеше, че горкият адвокат ще има много работа, тъй като вече беше арестувала и Канарди.
Изготви по две копия на всички дискове, съдържащи видеозапис на операцията в „Чистилището“. Запечати ги и прибра по едно копие в сейфа в домашния си кабинет.
Този път веществените доказателства нямаше да изчезнат, нямаше да липсват важни данни или да бъдат изтрити файлове.
Този път Рикер нямаше да се изплъзне.
Ив си каза, че това е достатъчно… че не бива да иска непостижимото. Просна се в леглото и мигновено заспа, сякаш беше машина, на която са изключили електрозахранването. Събуди се, когато Рурк докосна рамото й и произнесе името й: