— Какво… — Тя машинално посегна към оръжието си, беше забравила, че е гола.
— Спокойно, лейтенант. Не съм въоръжен… ти също.
— Бях… — Тя тръсна глава, опитвайки да се разсъни. — Спях като пън.
— Забелязах, че спиш дълбоко, но трябваше да те събудя. Извинявай.
— Защо си станал и си се облякъл? Колко е часът?
— Минава седем. Станах по-рано, защото очаквах няколко обаждания. Между другото, обадиха се и от болницата.
— Уебстър… — Ив затвори очи. След събитията, разиграли се в „Чистилището“ предишната нощ, не й бяха стигнали сили да се поинтересува за състоянието му. А сега беше прекалено късно.
— В съзнание е — добави Рурк и се усмихна, като видя как жена му се облещи. — Казаха ми, че искал да те види.
— Божичко, не мога да повярвам! Жив е и е дошъл в съзнание!
— Точно така. Снощи състоянието му внезапно се подобрило. Още не е вън от опасност, но се стабилизира. Лекарите предпочитат да не дават прогнози, но се надяват, че пациентът е прескочил трапа. Ще те закарам до болницата.
— Не е необходимо.
— С удоволствие ще те придружа. — Той поднесе ръката й към устните си и захапа кокалчетата й. — Може би Уебстър ще си помисли, че се страхувам да те оставя насаме с него, че пазя моята територия, и ще се поразведри.
— Ухапи ме отзад! Не съм ти никаква територия.
— Позволи ми да изтъкна, че сладкото ти задниче е мой запазен периметър.
Ив изсумтя и отметна завивката, при което предостави възможност на Рурк да се порадва на „неговия периметър“. Забърза към банята и подхвърли:
— Ще бъда готова след десет минути.
— Не бързай. Мисля, че няма опасност Уебстър да напусне болницата.
Тръгнаха едва след двайсет минути, защото след като Ив взе души, Рурк й поднесе ароматно кафе. Тя си наля втора чаша и тръгна към колата. Преди да потеглят, попита:
— Ще му занесем ли цветя или нещо друго?
— За предпочитане е да отидеш с празни ръце. Ако му занесеш букет, нищо чудно горкият човек отново да изпадне в кома.
— Имаш страхотно чувство за хумор. Завиждам ти, че рано сутрин си толкова работоспособен. — Тя отпи от кафето си, помълча, сетне попита: — Снощи заплаши Рикер, че ще извадиш очите му и ще го накараш да ги глътне. Това някакво ирландско проклятие ли е?
— Не… не съм го чувал преди.
— Измислил си го снощи, така ли? И друг път съм ти го казвала, ще го кажа и сега — плашиш ме.
— Ако не се беше намесила, щях да го убия, задето ти е причинил болка.
— Зная — отвърна тя. Именно затова се беше намесила. — Не биваше да носиш пистолет, знаеш, че огнестрелните оръжия са забранени. Известно ли ти е какви неприятности ще имам с шефовете? Дано да успея да замажа положението.
— Кой казва, че пистолетът е бил зареден?
— А беше ли?
— Разбира се, но никой не може да го докаже. Успокой се, лейтенант. Най-важното е, че го вкара в затвора.
— Не, заслугата е изцяло твоя.
— Да вземем компромисно решение, нещо, което напоследък не правим. Заслугата е на двама ни.
— Съгласна съм. Измъчва ме и още нещо. Сериозно ли говореше, като каза, че предпочиташ да имаш съпруга в леглото си, не ченге, което почти не се прибира у дома? Излъга, нали?
— Дай да пийна кафе от чашата ти — помоли Рурк, сякаш не беше чул въпроса.
Тя се отдръпна към вратата на колата и настоя:
— Излъга, нали?
— Чакай да си помисля. Представям си как покорната ми женица по цял ден се бъхти с домакинската работа, а когато вечер се връщам у дома след тежък ден, ме посреща с усмивка и ми приготвя напитка. Ще бъде прекрасно, как мислиш?
Той извърна глава и се засмя, като видя гневното й изражение.
— Колко ли време ще продължи идилията, преди да пукнем от скука? — побърза да добави.
— Добре че го каза навреме, иначе щях да излея хубавото кафе в скута ти. А сега ще изпия цялата чаша и няма да ти дам нито глътка.
Когато колата влезе в паркинга, Ив се обърна към съпруга си:
— След няколко дни ще приключа с документацията по задържането на Рикер и ще предам делото на прокуратурата. Страхувам се обаче от заключението на психолога — онзи подлец е на прага на лудостта.
— Ще го изпратят в затвор за душевноболни.
— Сигурно. Повярвай, че наказанието му ще бъде жестоко, условията в тези затвори са ужасни… Предстои ми да разпитам много свидетели, не мога да преценя кои предприятия на Рикер са по-съмнителни и в тях да се започне проверка. Ще прехвърля тази работа на Мартинес, но през следващите няколко дни ми предстои усилена работа. Ако можеш да отложиш пътуването до Олимп, с удоволствие ще те придружа.