Четвърта глава
Тъкмо когато Ив допиваше втората чаша кафе, лейтенант Алан Милс се свърза с нея по комуникатора. Първото, което й хрумна, бе, че и колегата й има нужда от кофеин.
Изглежда, умираше за сън. Клепачите му бяха зачервени, беше блед като платно, а воднистите му сиви очи приличаха на мръсни локви.
— Далас, обажда се Милс. Разбрах, че си ме търсила.
— Да. Аз разследвам убийството на Коли.
— Проклет да е, който го е извършил! — Милс под смръкна и присви очи. — Ще ми се да го накълцам на парчета! Откри ли нещо?
— Още не съм. — Ив не възнамеряваше да обсъжда работата си с този човек, който още не се беше събудил напълно и който, съдейки по вида му, предишната вечер е вземал наркотици. — Разбрах, че миналата година заедно с детектив Мартинес и Коли сте били в отряд със специално назначение — залавянето на Макс Рикер.
— Ъ-хъ… — Милс потърка страната си. Ив чу звука от стърженето на наболата му брада по дланта му. — В отряда бяхме четиринайсет ченгета, но онзи мръсник успя да се отърве. Мислиш ли, че Рикер е поръчал убийството на Коли?
— Още правя проучвания. Искам да разбера всичко за Коли, може би тогава ще добия представа за убиеца му. Ако разполагаш с време тази сутрин, вземи Мартинес и елате в клуба, където е извършено престъплението. Дано да ми помогнете с нещо.
— Чух, че ние ще се заемем с разследването.
— Информацията ти е погрешна.
Той се замисли и се намръщи:
— Коли работеше в нашия участък…
— Аз водя разследването — прекъсна го Ив. — Трябват ми допълнителни сведения. Съгласен ли си да ми помогнеш?
— И без това искам да огледам местопрестъплението. Кога искаш да се срещнем?
— Сега е най-удобно. Ще бъда в „Чистилището“ след двайсет минути.
— Ще опитам да се свържа с Мартинес. Дано да се е събудила от следобедния си сън. Нали знаеш, мексиканците имат навика да си почиват следобед.
Той прекъсна връзката. Ив замислено се загледа в комуникатора си, пъхна го в джоба си и промърмори:
— Божичко, Милс! Защо не ме предупредиха, че си абсолютен гадняр и тъпак? Ще си имам ядове с теб…
— Може да е тъп, но ще иска да докаже, че е по-добър полицай от теб — отбеляза Рурк, който за миг беше престанал да проучва цената на борсовите акции и беше изслушал разговора й с нейния колега.
— Да, разбрах. — Тя препаса кобура с оръжието си, а Рурк развеселено си помисли колко небрежен е жестът й, сякаш си слагаше обиците. Изправи се и докосна трапчинката на брадичката й:
— Много скоро ще открие, че е сбъркал адреса. Няма по-костелив орех от теб, лейтенант.
Тя провери оръжието си и промърмори:
— Това комплимент ли е или упрек?
— Констатация. И аз искам отново да огледам клуба… заради застраховката.
„Застраховка, друг път!“ — помисли си Ив и каза:
— Днес е невъзможно, приятел. Ще се помъча да ти издействам разрешение за утре.
— Като собственик на клуба имам право на оглед, за да преценя щетите.
— Като отговаряща за разследването имам право да забраня достъпа до местопрестъплението, докато се убедя, че са събрани всички веществени доказателства.
— Метачите приключиха работата си още вчера, направени са и подробни записи на местопрестъплението. — Той взе някакъв диск от масата. — В такъв случай се разрешава достъп на собственика на имота, придружен от представител на полицията и от неговия застрахователен агент, за да бъдат изчислени разходите по ремонта. Тук е записана препоръката на моя адвокат, лейтенант.
Ив грабна диска и промърмори:
— Ти си по-костелив орех и от мен! Представи си, че тази сутрин нямам време да се занимавам с теб!
Той се усмихна на гневния й изблик, приближи се до дрешника и избра сако, подхождащо на панталона му. Както обикновено Ив се запита по какъв начин съпругът й се ориентира сред неизброимите сака и панталони, които съдържаше дрешникът.
— Налага се да ми отделиш малко време — обяви Рурк. — Ще отидем заедно в „Чистилището“. Уредил съм шофьорът да ме вземе от клуба, когато приключа огледа.
— Значи си уредил всичко още вчера, така ли?
— Х-м-м — промърмори той, приближи се до нейния гардероб и извади сивото й сако. Ив си помисли, че ако се беше захванала да търси точно тази дреха, щеше да загуби поне един час и пак да не я намери. — Тази сутрин навън е доста хладно — добави Рурк и й подаде сакото.
— Май се мислиш за много хитър.
— Да. — Той се наведе, целуна я и закопча сакото й. — Готова ли си да тръгваме?
— Забранявам ти да разговаряш с полицаите — предупреди го Ив, когато наближиха клуба.