„Как да прекъсна тази бърборана?“ — запита се Ив, но все пак реши да опита:
— Госпожице Гейнър…
— Хайде да си говорим на „ти“. Викай ми Нанси.
— Съгласна съм. Нанси, разбрах, че снощи си танцувала в клуба. Интересувам се дали и момиче на име Мици е било на работа по същото време.
— Да, беше. Смените ни почти съвпадат, но снощи Мици си тръгна по-рано. Беше отчаяна, защото приятелят й, който е истински задник… извинете ме за грубата дума — я бил изоставил заради някаква сервитьорка. Тя се заливаше от сълзи в гримьорната и разправяше, че онзи бил най-голямата любов в живота й, че й обещал да се оженят и да купи къща в Куийнс… или в Бруклин, но всъщност няма значение, после…
— Госпожице Гейнър!
— Сигурно ви досадих с приказките си — усмихна се Нанси. — Така или иначе, Ру я заведе вкъщи. Ру е върхът и се грижи за всички танцьорки, защото едно време и тя е била като нас. Хей, май трябва да се обадя на Мици и да се поинтересувам как се чувства.
— Непременно го направи. Сигурно ще се трогне от вниманието ти — каза Ив. Момичето я беше заляло с порой от ненужна информация, която обаче потвърждаваше алибито на Ру Маклийн. — А сега разкажи какво се случи последния път, когато си разговаряла с Тадж.
— Добре. — Нанси се настани по-удобно на канапето и скръсти ръце на скута си като примерна ученичка. — Снощи бях доста заета — освен в „Чистилището“ участвах и в две „частни“ представления. По време на първия антракт видях Тадж — ядеше сандвич с пилешко. Подхвърлих му: „Хей, Тадж, туй май става за ядене“, за майтап, нали разбираш?
Ив насила се усмихна.
— Той се засмя и ми каза, че жена му го е приготвила, значи си го бива. Изпих чаша безалкохолно и му казах „чао“. Бързах да се върна в гримьорната и да сменя костюма си.
— Разговаряхте ли за друго?
— Не, само за сандвича. После отидох в гримьорната, където беше истински зверилник. Една от танцьорките — казва се Доти — беше забутала някъде перуката си, а Мици…
— Вече ми разказа за нея.
— Вярно, бе! Друго момиче, мисля, че беше Чармейн, каза на Мици да се радва, задето се е отървала от онзи боклук, а Мици се разплака още по-горчиво, затуй Уилхимина, която е била мъж, но си е сменила пола, й рече да млъкне. Каза го на Чармейн, не на Мици. Всички бързаха да се приготвят, защото след малко трябваше да излезем на сцената. След груповото изпълнение имах солова изява. Видях Тадж на бара и му махнах…
Ив, която се страхуваше, че всеки момент ушите й ще забучат, побърза да я прекъсне:
— Разговаряше ли с някого?
— Не забелязах. Той все гледаше хората на бара да не останат с празни чаши. После отидох в частния салон, където ме чакаше някакъв бизнесмен от Толедо. Каза ми, че празнувал рождения си ден, ама клиентите често лъжат, за да им пуснеш допълнителна услуга, обаче Ру разрешава само на онези момичета, които имат лиценз. Все пак човекът ми даде цяла стотачка като бакшиш, сетне побързах да отида на въртележката — така наричаме етажа, който се върти. Видях Тадж едва когато малко преди да затворят клуба, отидох на бара за още едно безалкохолно и поседях, докато клиентите взеха да се разотиват…
Нанси спря да си поеме дъх, а Ив понечи да вземе думата, но танцьорката я изпревари:
— Отгоре на всичко на Вини му беше лошо… Става дума за Нестър Вайн, но ние му викаме Вини. Беше прежълтял, от челото му капеше пот и все ходеше в клозета, докато Тадж му заръча да се прибере вкъщи и да се лекува. И на мен ми беше доста тъжно, защото бях научила, че Джоуи се е сгодил за Барби Томас, дето все тичаше подир него. — Нанси въздъхна, после лицето й се проясни. — Тадж се помъчи да ме утеши. Каза ми да не съжалявам, че хубаво момиче като мен ще си намери съпруг, когато му дойде времето. Каза още, че щом срещнеш подходящия партньор, веднага разбираш, че искаш да бъдеш с него до края на живота си. Разбрах, че намеква за жена си — винаги се разнежваше, когато говореше за нея. Почувствах се по-добре и останах още малко. Вини трябваше да затвори бара заедно с Тадж, обаче му прилоша… май вече го казах, а?
— Да, съобщи го — промълви Ив и почувства, че й се вие свят.
— И тъй, на Вини му прилоша. Забранено ни е сами да затваряме бара, но понякога се случва да го правим. Тадж ме посъветва да се прибера вкъщи, защото било много късно. Предложи да повика такси, но аз казах, че ще се прибера с метрото. Обаче той не ми позволи, рече, че е опасно нощем да се движа сама по улиците. Поръчах такси, а той ме изпрати и остана на вратата, докато колата потегли. Такъв си беше той. — Нанси отново се просълзи. — Мил и грижовен.