Друг дроид от женски пол посрещна Ив на вратата. Носеше колосана униформа на камериерка и учтиво поздрави:
— Пожелавам ви приятен ден, лейтенант Далас. Господин Рикер ви очаква. Надявам се, че пътуването ви е минало без произшествия. Моля, последвайте ме.
Ив любопитно се оглеждаше, докато преминаваха по коридори и през различни помещения. Личеше си, че собственикът на къщата е много богат, но тук липсваше изискаността, характерна за дома на Рурк, където пастелните тонове и лакираните дървени повърхности създаваха уют. Рикер очевидно харесваше по-ярките и дори крещящи цветове, но не бе проявил вкус при избора на тъканите и на мебелите. Преобладаваха острите ъгли и сребристият цвят, към който собственикът на дома явно проявяваше слабост.
„Трийсет сребърника“ — помисли си тя, когато я въведоха в стая, обзаведена в кървавочервено. През прозореца, който заемаше едната стена, се разкриваше изумителна гледка към океана. Другите стени бяха окичени с модернистични или сюрреалистични картини, които представляваха безразборно напластени бои по платното или безсмислени цапаници върху стъкло.
Уханието на цветя беше натрапчиво, все едно бяха влезли в погребална зала, осветлението бе прекалено силно, тежките мебели бяха с посребрени крачета и странични облегалки, а върху канапетата бяха разхвърляни разноцветни възглавнички.
Рикер се беше настанил на огромно кресло и отпиваше от изящна чаша, пълна с розова течност. Като видя новодошлите, се изправи и широко се усмихна:
— Приятно ми е, Ив Далас. Най-сетне се срещаме. Добре дошли в скромния ми дом. Позволете ми да ви предложа някаква напитка.
— Не, благодаря.
— Е, може би по-късно ще пожелаете нещо.
Ив забеляза, че той говори като герой от архивните филми, към които Рурк проявяваше особена слабост.
— Свободна си, Марта.
— Добре, господин Рикер. — Камериерката побърза да излезе.
— Самата Ив Далас е дошла да ме посети! — възкликна домакинът и с жест я покани да седне. Очите му закачливо проблясваха. — Възхитен съм. Ще ми разрешите ли да ви наричам Ив?
— Не.
Очите му заприличаха на сребристи ледени топчета, но той се засмя:
— Жалко. Тогава ще ви казвам лейтенант Далас. Заповядайте, седнете. Признавам, че бях любопитен да се запозная със съпругата на човек, който е бил мое… Щях да кажа „протеже“ — добави и отново се настани на креслото, — но съм сигурен, че Рурк ще възрази срещу това определение. Затова ще го нарека мой бивш съратник. Надявах се, че днес ще ми гостувате заедно.
— Рурк няма работа с вас.
— Наистина в момента не работим заедно. Моля, седнете. Разположете се удобно.
Тя си помисли, че грозният стол, който Рикер й посочваше, едва ли е удобен, но все пак седна.
— Колко сте красива… — промълви той, погледът му сякаш я разсъбличаше.
Ив знаеше, че този похват е типичен за представители на силния пол, които искат жената да се почувства уязвима, да изпита неудобство. Тя обаче почувства само раздразнение.
— При това изглеждате компетентна и непретенциозна — добави Рикер. — Изненадан съм от избора на Рурк. Винаги е харесвал… по-стилни, по-женствени дами. — Той забарабани с пръсти по страничната облегалка на креслото, а Ив забеляза, че ноктите му са покрити със сребрист лак и са заострени като на граблива птица. — Признавам, че се възхищавам от хитрия му подход да вземе за съпруга жена с вашата професия. Сигурно е много удобно да имаш такъв… интимен съюзник в полицията.
Репликата му беше преднамерено предизвикателна, но Ив не се поддаде на уловката, само наклони глава и с привидно безразличие промърмори:
— Нима? Защо мислите, че бракът с мен е изгоден за Рурк?
— Защото защитава интересите му. — Рикер отпи от чашата си. — Деловите му интереси.
— Не разбирам защо проявявате любопитство към работата му, господин Рикер.
— Любопитно ми е да разбера какви са постиженията на човека, с когото някога бяхме партньори.
Ив се приведе и попита:
— Съгласни ли сте да дадете официални показания относно взаимоотношенията си с Рурк?
Той присви очи и заприлича на хищник, който се готви да се хвърли върху жертвата си:
— Нима ще го изложите на риск, лейтенант?
— Рурк знае как да се защити. А вие?
— Да разбирам ли, че сте го дресирали, лейтенант? Нима сте превърнали вълка в послушно кученце?
Този път тя искрено се засмя и възкликна: