И тъй като продължаваше да е лудо влюбена в съпруга си, реши изцяло да се довери на Уитни:
— Рурк сподели с мен, че преди време е имал общи делови интереси с Рикер. Прекъснал е сътрудничеството си с него преди повече от десет години. Наркотрафикантът още не му е простил за „измяната“. Желанието му е да уязви Рурк… дори чрез мен, ако има възможност. По време на разговора ни използвах моя съпруг като примамка, за да предизвикам раздразнението на Рикер. Блъфът успя. Любезният домакин няколко пъти загуби самообладание. Ако продължа да го настъпвам по мазола, той съвсем ще се побърка.
— Много ли му се иска да отмъсти на Рурк?
— Така мисля. Но най-много го вбесява страхът му от съпруга ми. Всъщност той не осъзнава, че се страхува, въобразява си, че е подтикван от омразата. Изпратил е онези кретени да ме преследват, защото действията му са били импулсивни и не са били продиктувани от здравия разум. Прекалено е умен, за да нареди на четирима глупаци да ме преследват, след като знае, че ще ги свържем с него. Издал е нареждането, защото е изгубил самообладание, после сигурно е съжалил за прибързаността си. Искал е да ми даде урок, защото му се надсмях. Защото съм съпруга на Рурк и отгоре на всичко ченге, което си позволявала му се подиграва.
— Тук нещо не се връзва. Извадила си го от равновесие… да, така е, но той можеше да ти причини нещо неприятно преди да напуснеш дома му.
— Не е искал да осквернява гнезденцето си. Решил е да рискува и спокойно можеше да спечели. Ако съумеем да развържем езика на някого от задържаните, ще имаме основание да арестуваме Рикер и да го попритиснем.
— Езиците на тези горили не се развързват лесно.
— Мисля, че ще успеем. Най-голямото ми желание е да тикна Рикер в затвора. Хваща ме яд, като си помисля как се е изплъзнал от ръцете на правосъдието. Внимателно проучих рапортите на колегите от специалния отдел, както и записките, водени по време на съдебния процес. Имах усещането, че чета учебник, нищо не е било пропуснато. После започнали провалите. Изчезнали важни веществени доказателства, както и важен свидетел, за когото се предполага, че е под защита на специалната програма, някакъв чиновник от прокуратурата уж несъзнателно укрил самопризнанията на един от наркотрафикантите… Малки пропуски, пролуки, които все повече се разширявали и Рикер се е измъкнал.
— Съгласен съм. Повече от всички искам да го видя зад решетките. Но нямаме никакви доказателства, че той е поръчал убийството на Коли. Не проумявам защо подозренията ти са насочени именно към него.
— Опитвам се да намеря доказателства — промълви тя. Засега не й се искаше да споменава за разговора си с Уебстър, за намеците му.
— Далас, не желая Рикер да стане обект на личното ти отмъщение.
— Това няма да се случи, сър. Позволете ми да продължа проучванията.
— Не се бъркам в начина, по който водиш разследването. Но бъди предпазлива. Ако Рикер е заповядал да убият Коли, едва ли ще се поколебае да стори същото и с теб. Дори да не ти е имал зъб досега, след днешния случай със сигурност те е взел на мушка.
— Ако продължа да го дразня, рано или късно ще допусне грешка. А аз няма да сгреша.
Срещата с адвокатите на задържаните беше доста неприятна. Според Ив това бяха долни типове, издокарани с костюми от по пет хиляди долара. Знаеха всички мръсни номера, но нямаше как да заобиколят факта, че инцидентът е документиран на видеозапис.
— Видеозапис! — презрително промърмори главният мошеник на име Канарди и пренебрежително махна с ръка, а Ив неволно забеляза колко съвършен е маникюрът му. — Дискетите са у вас. Не можете да докажете, че записите не са монтаж, целящ злепоставянето на моя клиент.
— Ще отговорите ли защо вашият клиент шофираше едва ли не залепен за задницата на колата ми по целия път от Кънектикът до Ню Йорк?
— Шофирането по магистрала не е незаконно, лейтенант.
Тя посочи разпечатката и продължи, сякаш не беше чула хапливата му забележка:
— Какво ще кажете за притежаването на забранени оръжия?
— Клиентът ми твърди, че сте подхвърлили оръжията в колите.
Ив погледна клиента — сто и трийсет килограмов мъжага с рамене, широки като гардероб, и физиономия, която би могла да допадне само на майка му, и то ако е много късогледа. До този момент исполинът не беше проговорил.
— Ласкаете ме, господин адвокат, но не притежавам сръчността на илюзионист. Значи вашият довереник, който, изглежда, е онемял, твърди, че случайно съм имала в полицейската кола четири самозареждащи се ръчни лазерни оръжия и две огнехвъргачки с голям обсег, като съм се надявала да срещна невинен цивилен и да му устроя капан само защото не ми се е понравила физиономията му.