— Колко камери са инсталирани в клуба?
Рурк отново извади бележника си, направи справка и отвърна:
— Общо осемнайсет. Девет на този етаж, шест на другото ниво и две на горния етаж, което осигурява непрекъснатото наблюдение. Преди да ме попиташ, ще отговоря, че работното време приключва в три след полунощ, а персоналът напуска половин час по-късно. Представленията са на живо, последното свършва в два. Музикантите и балерините…
— По-точно стриптийзьорките — прекъсна го тя.
— Наричай ги както искаш — промърмори Рурк. — Те напускат веднага след представлението. До един час ще имаш имената им и часовете, в които са ангажирани на сцената.
— Благодаря. Между другото, как ти хрумна да наречеш клуба „Чистилището“?
— Как ли? — Устните му се разтегнаха в невесела усмивка. — Названието ми допадна. Свещениците твърдят, че чистилището е място за изкупление на греховете, нещо като затвор. Мисля, че това е последната възможност да бъдеш… човек. Преди да сложиш ореола и крилата или да те пуснат в казана с катрана.
— А ти къде предпочиташ да отидеш? — попита Ив. — В рая или в ада?
— Предпочитам да бъда човек. — Когато изнесоха носилката, прокара ръка през късата кестенява коса на съпругата си и промълви: — Съжалявам за случилото се.
— Аз също. Досещаш ли се за някаква причина, поради която детектив от полицията да работи под прикритие в „Чистилището“?
— Не. Вероятно някои посетители на клуба се занимават с незаконни дейности, но никога не го правят публично. Допускам, че стаите на горния етаж или в сепаретата понякога се използват от търговци на наркотици, ала съм сигурен, че се продават нищожни количества… иначе щях да бъда уведомен. Само онези стриптийзьорки, които имат лиценз, работят и като проститутки, следователно и в това отношение законът не е нарушен. Непълнолетни не се допускат в заведението и не се наемат за обслужващия персонал. Може би не вярваш, лейтенант, но аз се придържам към правила, които сам съм изработил.
— Не се заяждам с теб. Само искам да разбера как стоят нещата.
— Познавам те добре, скъпа. Яд те е, че изобщо съм тук.
Ив предпочете да не му отговори. Рурк забеляза, че късата й коса е разрошена от лекия утринен вятър, който подухваше, докато разговаряха пред клуба. Служителите от моргата отвориха вратата и отвън долетя шумът от улицата.
Въпреки ранния час движението вече беше претоварено. Раздразнени шофьори гневно натискаха клаксоните на колите си, небето беше почерняло от въздушни автобуси. Някакъв подранил продавач на закуски видя носилката и подвикна:
— К’во е станало, бе?
— Признавам, че съм ядосана от присъствието ти — наруши мълчанието Ив. — Но ще ми мине. Кога за последен път си бил в клуба?
— Не съм стъпвал тук от месеци. Управата се справя добре и не се налага да се намесвам.
— Кой е управителят?
— Ру Маклийн. Ако желаеш, ще ти дам сведения за нея.
— Да, спешно са ми необходими. Искаш ли да огледаш заведението, да видиш какви са пораженията?
— Няма смисъл. Не съм бил тук отдавна и не си спомням как е изглеждала залата… пък и доколкото забелязах, не е останало много за разглеждане. По-добре да се върна по-късно, за да преценя щетите.
— Ще наредя да те пускат. Какво има, Пийбоди? — Обърна се към сътрудничката си, която незабелязано се беше приближила и деликатно се изкашля.
— Извинете, че ви прекъсвам, лейтенант. Искам да ви уведомя, че се свързах с непосредствения началник на убития. Капитанът обеща да изпрати полицаи от участъка и психолог да уведомят близките. Попита дали ще ги придружите и вие, или да отидат сами.
— Помоли да ме почакат. Ще се срещнем с тях пред жилището на жертвата. Рурк, налага се да те оставя.
— Не бих искал да упражнявам твоята професия, лейтенант. — Той хвана ръката й и я стисна, сякаш допирът го успокояваше. — Няма как, дългът те зове. Ще се постарая да получиш възможно най-бързо сведенията, които са ти необходими.
Обърна се и тръгна към вратата, ала гласът на Ив го накара да спре.
— Рурк! Съжалявам, задето са унищожили твоята собственост.
Той обърна глава и очите му проблеснаха:
— Пет пари не давам за няколко счупени огледала и маси!
— Преструва се — промърмори Ив, когато съпругът й излезе.
— Какво казахте, лейтенант?
— Рурк няма да позволи престъпникът да се измъкне безнаказано. Приема случилото се като лична обида… — Въздъхна и добави: — Хайде, Пийбоди. Да разговаряме със съпругата и да приключим поне с това неприятно задължение.
Семейство Коли живееха в невисока сграда в Уест Сайд. Ив си мислеше, че кварталът е предпочитан от млади семейства и пенсионери. Жилищата тук не бяха достатъчно луксозни за необвързаните хора с високи доходи, нито пък бяха по джоба на онези, които едва свързват двата края. Сградата беше ремонтирана след Градските войни и в нея се помещаваха няколко апартамента. Кодът за отключване на входната врата беше елементарен.