— Аз също.
Рот отново кимна. Двете мълчаливо проследиха с поглед линейката, която спря наблизо и от нея слезе съдебният лекар. Ив видя, че са изпратили Морис, и иронично си помисли: „Само най-доброто за момчетата със сини униформи.“
— Не се занимавам с разследване на убийства, Далас — продължи Рот. — Клуни успя да ме убеди да не заставам на пътя ти. Известна ми е репутацията ти, разчитам да заловиш престъпника. Искам… — Тя се сепна и за миг замълча, като се мъчеше да потисне раздразнението си. — Ще ти бъда признателна, ако ми изпратиш копие от рапорта си.
— Ще го имаш утре сутринта.
— Благодаря ти. — Тя любопитно изгледа Ив. — Наистина ли си толкова способна, както се твърди?
— Не обръщам внимание какво говорят за мен.
Рот горчиво се изсмя:
— Ако мечтаеш за повишение, започни да се вслушваш в хорските приказки. — Протегна ръка, Ив здраво стисна дланта й.
После се разделиха. На едната предстоеше да говори за смъртта, на другата да я наблюдава.
Докато отиваше към линейката, вдигна поглед и забеляза първия медиен хеликоптер да кръжи над моста. Каза си, че ще остави за по-късно този проблем.
— Доколкото разбрах, разпорили са го като животно в кланица — отбеляза Морис, облече престилката си, сетне напръска със защитен спрей дланите и обувките си.
— Накарай онези от лабораторията да побързат — промълви Ив. — Обзалагам се, че Милс е бил в безсъзнание, когато е направен разрезът. Дори не е извадил оръжието си, липсват наранявания, получени при самозащита. Усетих и миризмата на джин.
— Имаш ли представа колко джин трябва да изпие едър човек като него, та да позволи да го изкормят, без да гъкне? Мислиш ли, че са го убили в колата?
— Да, ако се съди по изтеклата кръв. Убиецът го е напил или го е упоил, направил си е труда да разкопчее ризата му и го е разсякъл. После е закопчал дрехата и предпазния колан, дори е нагласил седалката така, че вътрешностите на мъртвия да останат в гръдната и в коремната кухина, докато някой късметлия махне предпазния колан.
— Подозирам, че ти си била късметлийката. — Морис съчувствено се усмихна.
— Позна. — Ив още чувстваше как органите на мъртвия се изсипват в шепите й и знаеше, че кошмарното усещане ще я преследва дълго. — Убиецът е докарал Милс тук, после преспокойно е напуснал местопрестъплението. Обзалагам се, че няма да намерим негови отпечатъци. — Тя се огледа. — За втори път се убеждавам, че този човек е безумно смел. Сигурно дълго е седял тук, може би дори е извършил престъплението на това място, макар да не вярвам, че е проявил чак толкова голям кураж. И все пак е седял редом с мъртвеца и е изчаквал удобен момент да слезе от колата. Сигурно собственият му автомобил е бил паркиран наблизо.
— Вярваш ли, че е имал съучастник?
— Може би. Не изключвам подобна възможност. Ще разпитаме пътните полицаи дали тази вечер са забелязали друга кола, спряла на аварийното платно. Мръсникът не е скочил от моста. Имал е план и го е изпълнил. Морис, надявам се на съдействието ти, за да получа час по-скоро резултатите от токсикологията.
Пийбоди и Макнаб стояха до перилото. Ив видя, че сътрудничката й вече не е пребледняла като мъртвец. Запита се какви ли кошмари ще я преследват тази нощ.
— Макнаб, желаеш ли да ни помогнеш?
— Да, лейтенант.
— От вас двамата искам да съберете дисковете от всички камери, монтирани в будките за събиране на пътна такса. Интересуват ме записите от последните двайсет и четири часа.
— Необходими ли са дисковете от будките на другото ниво?
— Не бива да пропускаме и най-беглата вероятност… може би ще ни излезе късметът. Незабавно започни да преглеждаш записите. Като начало обърни внимание на дисковете от кабинките, намиращи се на това ниво, и то в часовия пояс между десет часа и полунощ. Много важно е да разберем с каква кола се е изплъзнал убиецът.
— Слушам, лейтенант.
— Пийбоди, проучи добрия самарянин Джеймс Стайн. Не мисля, че е замесен в престъплението, но трябва да се убедим в невинността му. Очаквам те у нас точно в осем. Ще използваш кабинета в дома ми.