— Не ти вярвам…
— Защо ми е да те лъжа? Освен това нямам причина да желая смъртта ти. Какво ще кажеш?
Луис мълчеше, само от време на време навлажняваше с език пресъхналите си устни.
— Направи ми впечатление, че Рикер не е с всичкия си — продължи Ив. — Ти как мислиш, Луис? — Изчака, като го остави да размисли, после добави: — Нищо чудно да си каже, че ти си сгафил. Никога няма да си признае, че е постъпил глупаво, като те е изпратил подир мен. Ще те обвини, че си ме изпуснал и си позволил да те заловят. Знаеш, че имам право. Този човек е откачен.
През безсънната нощ, която беше прекарал на тесния нар в килията, Луис беше стигнал до същото заключение. Не му се нравеше и студения поглед на адвоката Канарди. Известно му беше, че Рикер не обича свои служители, които са се провалили.
— Ще говоря, но при условие, че няма да лежа в панделата.
— Ще се постараем да го уредим.
— Ще го уредиш ли? Майната ти! Искам да получа имунитет. Няма да кажа нито дума, докато не се срещна с прокурора и не получа неговата гаранция. Ясно ли е, Далас? Искам нова самоличност, ново лице и сто и петдесет хиляди суха пара.
— А може би ще поискаш и красива жена заедно с куп дечурлига! — озъби се Ив.
— Ха-ха! Много смешно. — Луис се беше ободрил. Чувстваше се много по-сигурен, отколкото преди няколко часа. — Гледай да уредиш споразумението с прокурора. Чак тогава ще разговаряме.
— Веднага ще се заема. — Тя се изправи. — Сигурно ще се наложи да се явиш на предварителното разглеждане на делото. Тъкмо удобен случай да упражниш правото си да мълчиш. Бъди много, много внимателен. Ако Канарди се усъмни в нещо, незабавно ще докладва на Рикер.
— Играта ми е повече от ясна. Гледай да уредиш споразумението.
— Браво на вас! — поздрави я Пийбоди, докато вървяха по коридора.
— Получи се. — Ив вече беше набрала номера на прокурора. Намръщи се, като чу механичен глас да съобщава в кои часове е приемното време. — Май днес ще вдигна още някого от леглото. Да се върнем у дома. Искам да видя записа. После ще инструктирам всички.
— Всички ли?
— Фийни също се включва в играта.
Очакваше да завари Рурк да помага на Макнаб, но остана разочарована. Младежът работеше сам на нейния компютър. Погледна вратата между двата кабинета и видя червената лампичка, която сигнализираше, че е задействан заключващият механизъм. Раздразнено си помисли, че няма да се унизи да почука.
— Невъзможно е да ви покажа нещо, което не съществува, лейтенант — заоправдава се Макнаб. — Почистих изображението и сега е кристално, но се вижда само мъртвец, който се вози в колата.
Ив взе разпечатката и се втренчи в Милс. После нареди:
— Прегледай записите след този кадър. Искам да увеличиш всяко превозно средство, било то кола, камионетка или мотоциклет, което е преминало по това ниво на моста, до момента, когато районът е бил блокиран.
— Интересувате се от всички превозни средства, които в разстояния на час са преминали по това платно на моста Джордж Уошингтън, така ли? — невярващо попита Макнаб.
Тя студено го изгледа:
— Точно така, детектив. Ако не си разбрал заповедта, ще я повторя.
— Разбрах, лейтенант! — тежко въздъхна младежът.
Ив се свърза по видеотелефона с доктор Майра и си уговори среща за следващия ден. Поколеба се, после се обади на командира:
— Сър, помолих капитан Фийни и детектив Макнаб да ми съдействат при настоящото разследване.
— Разрешавам ти да си сътрудничиш с колеги от всички отдели. Разчитам на правилната ти преценка, лейтенант. Напредваш ли с разследването на убийството на Милс?
— Предпочитам да ви докладвам лично, сър, когато разполагам с повече факти. Междувременно настоявам детектив Мартинес от 128-и участък да бъде поставена под наблюдение.
— Мислиш ли, че по някакъв начин е свързана със смъртта на колегите си?
— Нямам данни в подкрепа на подобно твърдение, сър. Но съм на мнение, че ако тя не ги е убила, то и нейният живот е в опасност. Възнамерявам да я разпитам, ала се страхувам междувременно да не пострада.
— Добре, лейтенант. Ще се погрижа да я охраняват.
— Сър, известно ли ви е дали от отдела за „Вътрешно разследване“ проверяват Коли, Милс и Мартинес?
Уитни присви очи:
— Не! А ти знаеш ли нещо по въпроса?
— Не… но имам известни подозрения.
— Забелязах. До обяд искам писмения ти рапорт. Медиите надушиха за случилото се и ме притискат. Двама убити полицаи — това е истинска сензация за репортерите.
— Ще го имате, сър.
После се свърза с Надин Фарст от Канал 75. Щом я видя, телевизионната репортерка засия: