— Ще избухне невъобразим скандал, когато истината излезе наяве — намеси се Фийни. — Мнозина няма да ти простят, че си опетнила полицейската значка…
— Полицейската значка вече е окървавена — прекъсна го тя. — Отивам в управлението, а оттам в съда. Предлагам днес да работим тук. Ще инсталираме още един компютър, за да използвате международната информационна мрежа.
Хвърли поглед към вратата между кабинетите и забеляза, че червената лампичка още е включена. Реши, че не желае да се унизи пред колегите си. Излезе в коридора, преглътна гордостта си и почука на вратата на Рурк. Той веднага отвори:
— Здравей, лейтенант. Тъкмо се готвех да изляза. — Посочи куфарчето, което носеше.
— Аз също. Днес колегите ми ще работят тук. Възможно ли е да включим още един-два компютъра?
— Съмърсет ще им даде всичко, което им е необходимо.
— Ами… добре. Благодаря…
Рурк я хвана под ръка и я поведе към стълбището:
— Искаш ли да ми кажеш още нещо?
— Не мога да работя, като знам, че още ми се сърдиш.
— Вярвам ти. Какво да направя по въпроса?
Подигравателният му тон я вбеси, идваше й да го ритне.
— Извиних се, нали? — сопна се.
— Така е. Какъв съм грубиян! Извиняваш се, а аз продължавам да се сърдя.
— Престани да ми се подиграваш — намръщи се Ив. — Неравностойни противници сме. Не е честно!
— Нима не си разбрала, че в живота справедливостта почти не съществува? — Ала сърцето му се смекчи от печалното й изражение. Той спря и я погледна в очите: — Обичам те, Ив. Винаги ще те обичам, каквото и да направиш. Но понякога ме вбесяваш.
Тя изпита едновременно облекчение и раздразнение: приятно й беше да чуе любовното му признание, но не смяташе, че трябва да бъде порицавана, задето си върши работата.
— Слушай, не исках да се забъркваш…
— Именно — прекъсна я той и притисна пръст до устните й, за да я накара да замълчи. — Именно в това е проблемът. В момента и двамата нямаме време да обсъдим въпроса, но ако днес, докато се бориш за възтържествуването на справедливостта, ти останат няколко свободни минути, помисли върху думите ми.
— Не ми говори като на малоумна!
Рурк я целуна, което донякъде я успокои, но тя усети, че липсва нещо.
— Отивай на работа, Ив. Ще поговорим по-късно.
— Как става така, че все той има последната дума! — гневно възкликна Ив. Чу как Рурк каза нещо на Съмърсет, после външната врата се затвори.
Докато слизаше по стълбата, в съзнанието й нахлуха язвителни и иронични думи, с които можеше да срази съпруга си, ако й бяха хрумнали преди малко.
— Лейтенант — икономът, който стоеше във фоайето, й помогна да облече якето си — нещо, което никога досега не беше правил, — ще се погрижа да осигуря на колегите ви всичко необходимо.
— Добре.
— Лейтенант…
— Мамка му, изплюй най-сетне камъчето! — озъби се тя.
Съмърсет очевидно не се обиди от грубата й забележка:
— Относно снощната ви постъпка…
— Няма да търпя забележки и от теб, грознико! — Тя мина покрай него и рязко отвори вратата.
— Според мен постъпихте правилно — кротко добави икономът и сякаш я зашемети със собственото й оръжие. Ив зяпна от изумление и прошепна:
— Какво каза?
— Мисля още, че слухът ви е увреден, а аз мразя да повтарям. — Съмърсет се обърна и тръгна по коридора.
Тя го проследи с поглед, но не помръдна. От изненада сякаш се беше вкаменила.
Девета глава
Надин Фарст беше точна както винаги. В десет и половина влезе в миниатюрната канцелария и се подготви да излъчва на живо. Ив не беше дала съгласието си за подобно интервю, но не възрази. Жестът й не остана незабелязан от репортерката.
Бяха приятелки, което не учудваше нито Надин, нито Ив. Приготвиха се за интервюто без да бързат, без особено вълнение — не им беше за пръв път. Репортерката не очакваше сензационни разкрития. Знаеше, че Ив Далас не си хаби патроните, освен ако има някаква своя цел. Все пак фактът, че първа е интервюирала лейтенант Далас щеше значително да повиши рейтинга й. Всичко мина според предвижданията й. Настъпи моментът за заключителните й думи:
— От онова, което току-що научихме, излиза, че детектив Коли и лейтенант Милс са били убити по различен начин. Лейтенант Далас, мислите ли, че по някакъв начин са били обвързани, след като са работили в един и същ отдел в 128-и участък?