Хармън се подчини — подозираше какво се е случило и беше скован от ужас.
— Знаете ли какво е това?
— Не, лейтенант, нямам представа.
— Тази червена точица е от убождане с игла. Разтревожената и насълзена блондинка е екзекутирала с метална инжекция Луис под носа ви.
Ив нареди да претърсят цялата сграда за жена, отговаряща на описанието, дадено от Хармън, макар да знаеше, че не ще я открият. Очакванията й се потвърдиха. Обади се да изпратят екип на местопрестъплението, а самата тя си достави удоволствието да подложи на разпит Канарди.
— Знаели сте, че той ще „пропее“, нали?
— Не ви разбирам, лейтенант — преспокойно отвърна адвокатът, сякаш не се намираше в помещение за разпит. Престори се, че разглежда добре поддържаните си ръце и продължи: — Ще ви напомня, че присъствам тук доброволно. — Вие сте разбрали, че тази сутрин дори не съм се доближил до нещастния ми клиент, освен това още не е доказано, че смъртта му е предизвикана насилствено.
— Здрав като бик човек, който още няма петдесет години, умира от инфаркт. Колко навременна смърт, като се има предвид, че прокурорът щеше да му предложи включване в програмата за защита, ако свидетелства против друг ваш клиент.
— Не съм уведомен за подобно споразумение, лейтенант. Ако прокурорът наистина е възнамерявал да предложи имунитет на господин Луис, то в качеството си на защитник на последния щях да бъда уведомен по официален път. — Той злорадо се усмихна, а Ив забеляза колко бели и равни са зъбите му. — Мисля, че сте пренебрегнали или в най-добрия случай сте заобиколили правната процедура, което не е било в изгода на моя клиент.
— Виж, тук имаш право! — сопна се тя, преминавайки на „ти“. — Съобщи на твоя клиент, Канарди, че с това, което направи тук, само разпали гнева ми. Предай му още, че работя по-пълноценно, когато съм вбесена.
Адвокатът отново се усмихна, но погледът му беше студен. Ив си помисли, че този човек й напомня на опасна отровна змия.
— За съжаление не притежавам способността да контактувам с мъртъвци, лейтенант, ето защо е невъзможно да предам на моя клиент посланието ви. А сега моля да ме извините — трябва да изпълня дълга си към покойния господин Луис и да изкажа съболезнованията си на бившата му съпруга и на брат му. Ако по ирония на съдбата се окажете прави в предположението си, че някой го е убил, то ще посъветвам неговите родственици да подадат иск против нюйоркската полиция за проявена небрежност, вследствие на която е настъпила смъртта му. Повярвайте, че за мен ще бъде голямо удоволствие да ги представлявам в съда.
— Обзалагам се, че той дори не ти плаща, Канарди. Подхвърля ти кокала, а ти подскачаш и се търкаляш в калта, за да го уловиш.
Адвокатът продължи да се усмихва, но изражението му подсказваше, че го е засегнала на болното място. Стана, безмълвно кимна и излезе.
— Трябваше да го предвидя — добави Ив, след като рапортува на командира какво се е случило в сградата на съда. — Трябваше да се досетя, че Рикер има доносници в полицията и в прокуратурата.
— Не се самообвинявай. Взела си всички предохранителни мерки. — Уитни чувстваше, че гневът, който кипеше в гърдите му, го стимулира за по-решителни действия. — Само хората, непосредствено ангажирани със случая, бяха информирани за намерението да поискаме имунитет за Луис.
— При все това Рикер е бил осведомен. След смъртта на Луис нито един от тримата му съучастници няма да се съгласи да свидетелства против „работодателя“ си. Дори не съм сигурна, че ще получат най-тежки присъди. Трябва ми лост, сър. Щом веднъж успях да вляза под кожата на Рикер, да го предизвикам, ще го сторя отново. Но ми е необходим повод, за да го призова на разпит.
— Няма да бъде лесно да го вкараме в капан, умело е прикрил следите си. — Уитни въздъхна. — Сигурна ли сте, че Милс е бил негов човек?
— Не се съмнявам, сър. Не знам обаче дали е възможно да се докаже, че Рикер му е плащал, Фийни се опитва да открие някакво доказателство, имам предвид и още нещо.
— От днес искам ежедневни рапорти за всяка стъпка, която предприемаш не само ти, но и екипът ти, лейтенант. Всяка стъпка, лейтенант.
— Слушам, сър.
— Ще ми съобщаваш името на всеки полицай, който разследваш, независимо дали си се убедила в невинността му, или го подозираш.
— Слушам, сър.
— Ако смяташ, че са замесени и други колеги, освен Милс и Коли трябва да уведомим отдела за „Вътрешно разследване“.
Двамата безмълвно се втренчиха един в друг, сякаш знаеха, че е настъпил моментът да прекрачат невидимата граница. Ив първа наруши мълчанието: