— Сър, предпочитам да информираме „Вътрешно разследване“ само когато разполагам с доказателства, подкрепящи предположението ми.
— Колко време предполагаш, че ще ти отнеме откриването на въпросните доказателства?
— Отпуснете ми двайсет и четири часа, сър.
— Добре, Далас — кимна той. — Но нито миг повече — не може да си го позволим.
Ив побърза да се свърже с Мартинес и си уговори среща с нея в малко кафене — решила бе да разговарят на неутрална територия, далеч от заведенията, които се посещаваха от полицаи.
Мартинес закъсня няколко минути, което даде възможност на Ив спокойно да я огледа и да си състави мнение за нея. Поведението на мексиканката издаваше, че тя е нащрек.
— Наложи се да взема един час отпуска, за да се срещна с вас — недоволно промърмори тя и намръщено седна в сепарето срещу Ив. — А точно сега нямам време за губене.
— Аз също. Да прекратим официалностите и да поговорим като… приятелки. Искаш ли кафе?
— Не пия кафе.
— Сериозно ли говориш? Питам се как още си жива.
Мартинес кисело се усмихна, повика сервитьора-дроид и си поръча чаша вода.
— Гледай да не е от чешмата — добави. — Веднага ще разбера и ще те ликвидирам. — Обърна се към Ив и продължи: — Права си, нямаме време за увъртане. Искаш от мен да ти съобщя нещо, уличаващо Коли или Милс, обаче няма да те огрее. Повдига ми се, като си помисля, че се ровиш в мръсотията, само за да направиш услуга на гаднярите от „Вътрешно разследване“!
Ив отпи от кафето си, което за нейна изненада не беше отвратително, и с невъзмутимо изражение изгледа Мартинес:
— Ясно. А сега ми отговори откъде имаш тази информация.
— Когато едно ченге се стреми да натопи колегите си, новината бързо се разчува. Двама служители от 128-и участък са мъртви. Мисля, че е редно да потърсиш убиеца им, вместо да оскверняваш паметта им още преди да легнат в гроба.
Ив се възхити от откровеността и темпераментното изявление на мексиканката, ала тези нейни качества едва ли щяха да спомогнат за издигането й в служебната йерархия.
— Независимо какво си чула и какво е мнението ти, най-важната ми задача е да открия кой ги е убил.
— Да, бе! Най-важната ти задача е да спасиш задника на мъжленцето си!
— Моля?
— Той е собственик на „Чистилището“. Подозирам, че там са ставали мръсни сделки и Коли е подушил нещо. Не са знаели, че е ченге, затова не са били много предпазливи. Когато е станал опасен, на бърза ръка са го очистили.
— Какво ще кажеш за Милс?
— Имаш ли доказателства, че двете убийства са свързани?
— Знаеш ли, когато се запознах с двама ви с Милс, си помислих, че той е кръгъл глупак. Сега обаче се убеждавам колко ласкателно е била преценката ми за теб — глупачката си ти.
— Не съм ти подчинена! — Тъмните очи на Мартинес проблеснаха като черни слънца. — Няма да търпя да ме обиждаш!
— Тогава приеми съвет от колежка, която има по-голям стаж в полицията. Научи се кога да нападаш и кога да изчакваш. Тук си само от три-четири минути, а ми каза повече, отколкото очаквах. Всъщност отговори и на незададените ми въпроси.
— Нищо не съм ти казала!
— Напротив. Съобщи, че някой пуска слухове сред служителите в 128-и участък. Говори се упорито, че Коли и Милс са вземали подкупи. Сама си отговори кой е източникът на слуховете. Кой има интерес да настрои ченгетата срещу мен? Размърдай си мозъка, детектив. — Ив отпи от кафето си и продължи: — Не прикривам Рурк. Той е способен да се защити, ако се наложи. Само човек, който е обезпокоен от разследването, има причини да подозира, че съм открила незаконните сделки на двамата покойници.
— Е, тези неща се разчуват — промърмори Мартинес, но вече не изглеждаше толкова сигурна. Когато сервитьорката й донесе чашата с вода, тя жадно отпи.
— Вярно е, особено ако някой си го постави за цел. Вярваш ли, че съм уредила в сметките на Коли и Милс да бъдат внесени над три милиона долара, само и само да прикрия съпруга си? Или пък да злепоставя двама свои колеги?
— Твърдиш, че са притежавали огромни суми в банката, и искаш да повярвам на думата ти, така ли?
— Да.
Мартинес дълго мълча и се взира в очите на Ив. После стисна клепачи и прошепна:
— Мамка му! Няма да натопя колегите си! Пет поколения от фамилията Мартинес са служили в полицията. Това означава много за мен. Мисля, че трябва взаимно да се поддържаме и защитаваме.
— Не те моля да осъждаш никого, само да размислиш. Не всеки от нас държи на полицейската чест, на значката. Двама твои колеги са мъртви. И двамата притежават повече пари, отколкото един полицай може да спести през целия си живот. Сега са мъртви. Доверили са се на някого, който ги е очистил, преди да разберат какво им се случва. Искаш ли да те постигне същата съдба?