— За какво намекваш? — Очите на Мартинес отново гневно проблеснаха. — Мислиш ме за корумпирана, тъй ли?
— Няма доказателства, че си получавала подкупи. Вече проверих.
— Мръсница! Скъсах си задника от бачкане, за да стана детектив, а сега ще ме хвърлиш на песовете от „Вътрешно разследване“!
— Няма да те хвърля на никого. Но ако не си откровена с мен, лошо ти се пише. Ще загинеш от ръката на престъпника или пък аз ще те подредя. Отново те питам — кой е в центъра на интригата? — Ив се приведе към събеседницата си. — Нали си детектив, редно е да се досетиш. Кой е свързващото звено между Коли и Милс и притежава достатъчно пари да превърне полицаи в свои доносници?
— Рикер! — възкликна мексиканката и така се вкопчи в ръба на масата, че кокалчетата на пръстите й побеляха. — Мътните го взели!
— Били са стегнали примката около шията му, нали? Когато сте нахлули в склада му, си имала достатъчно доказателства, за да бъде арестуван и осъден Рикер. Била си добре подготвена.
— Събирането на информацията ми отне месеци. Живеех с този случай седем дни в седмицата, двайсет и четири часа в денонощието. Постарах се да нямам пропуски, не бързах. После… целият ми труд отиде на вятъра. Не проумявах какво се е случило. Казвах си, че онзи мръсник е прекалено хитър и прекалено добре е опекъл работата си. И все пак… ме гризеше подозрението, че някой вътрешен човек го е предупредил. Всъщност бях почти сигурна, че информаторът му е един от нас. Но не ми се искаше да го повярвам… Още не ми се ще…
— Време е да погледнеш нещата в истинската им светлина. Престани да си затваряш очите за истината.
Мексиканката отново жадно отпи от чашата си, сякаш гърлото й беше пресъхнало, сетне попита:
— Защо ме следят?
— Забелязала си, така ли?
— Да. Реших, че си ме взела на мушка и не ме чака нищо добро.
— Лошо ти се пише, ако открия, че играеш с Рикер. Засега хората ми те следят, за да осигурят безопасността ти.
— Разкарай ги. Ако ще си сътрудничим, искам да се движа, без да ми дишат във врата. Притежавам разпечатки на всички сведения, на всички мои бележки, както и на плана, който следвахме, за да уличим Рикер. Прегледах материалите, след като той се отърва от затвора, но бях обезсърчена. Сега отново имам стимул за работа.
— Дай ми едно копие.
— Осъзнаваш ли какво ми е струвало да събера тези материали?
— Когато арестуваме Рикер, ще те препоръчам за повишение.
— Благодаря. Обичам работата си, живея за нея. Това дело… капитан Рот казваше, че има опасност да се увлека, да разсъждавам субективно. Имаше право. — Мартинес кисело се усмихна. — Денонощно мислех за работата си, бях обсебена от мисълта да пипна Рикер. Ако не бях толкова заслепена, щях да предвидя какво ще се случи. Щях да осъзная, че Милс постепенно започва да ме измества и да диктува какво да правим. Помислих, че е проява на типичното му поведение на неотразим самец.
— Научени сме да се държим един за друг и взаимно да се подкрепяме. Нямала си основание да го подозираш.
— Погребението на Коли е вдругиден. Ако се убедя, че е бил в комбина с Рикер, ще се изхрача на гроба му. Дядо ми е загинал при изпълнение на дълга си по време на Гражданските войни, докато е опитвал да спаси две деца. Сега те са по-възрастни от мен и всяка година изпращат на баба ми картички за Коледа и на годишнината от спасяването им. Не го правя само заради повишението, Далас, а заради честта на нашата професия.
Ив кимна, поколеба се и отново се приведе към мексиканката:
— Мартинес, бях обработила един от биячите на Рикер. Беше готов да натопи шефа си в замяна на включване в програмата за защита на прокурорските свидетели. Днес сутринта трябваше да се гледа предварителното дело. Докато е влизал в сградата на съда, свидетелят е бил убит, въпреки че е бил охраняван от двама полицаи. Съществуват пробиви в нашата система за сигурност и не зная откъде да започна да ги запушвам. Преди да обещаеш да ми сътрудничиш, искам да те предупредя, че едва ли ще съумея да запазя в тайна участието ти. Има опасност престъпниците да те вземат на мушка.
Мартинес отмести празната си чаша и заяви:
— Както вече казах, всеки полицай трябва да приема рисковете на професията.
До края на деня Ив седя пред компютъра. Преглежда и сверява различните данни, докато очите я заболяха. Отби се и при Патси Коли под предлог, че иска да й зададе допълнителни въпроси. След двайсет минути вече беше наясно, че опечалената вдовица не е знаела за парите в банковите сметки на съпруга си.