Помещението беше декорирано с украшения от мъниста, пайети и панделки, а таванът беше боядисан в сребристо и бе обсипан с пурпурни звезди. Дори масите бяха изработени от плат и представляваха странни заоблени геометрични фигури. На Ив внезапно й хрумна, че в това помещение няма твърди повърхности или прави ъгли. И макар да й се струваше, че ако остане тук прекалено дълго, ще полудее, смяташе, че обстановката идеално приляга на най-добрата й приятелка. Имаше чувството, че се намира на Венера и наблюдава изгрева на слънце, почти закрито от буреносни облаци.
— Много се радвам, че се отби! — Мейвис я хвана за ръката и я въведе в дневната, после направи пирует и попита:
— Е, какво мислиш?
— За какво?
— За новия ми тоалет.
Слабичката и ефирна Мейвис отново се завъртя, за да демонстрира късата си дреха. Творението на Леонардо едва ли можеше да се нарече рокля, защото се състоеше от диагонално преплетени ивици плат, обагрени в най-различни оттенъци на лилавия и розовия цвят. Дълбокото деколте едва скриваше зърната на певицата, а на голите й рамене беше татуирана по една теменужка. Горната част на ръцете й беше обвита с ивици плат, които минаваха за ръкави, а дългите й ръкавици скриваха плътта й. Носеше ботуши с тънки като игли токчета. Те също бяха на розови и лилави райета и стигаха почти до чатала й.
— Роклята ти е… — Ив заекна — не знаеше как да я определи. Накрая изтърси първото, което й дойде на ума: — Необикновена е.
— Нали? СЖ е. Знаеш ли какво е СЖ? Супер жестока. Трина ще боядиса косата ми в същите цветове. Леонардо е истински гений. Хей, Леонардо, Далас ни е дошла на гости! Накарах го да приготви коктейлите. Идваш тъкмо навреме. Мразя да пия сама, а Леонардо не бива да близва алкохол.
Продължи да бърбори, докато водеше Ив към канапето. Беше готова на всичко, за да задържи приятелката си и да задоволи любопитството й.
— Ето го и моето сладурче — изчурулика и с обожание изгледа съпруга си, който току-що беше влязъл във всекидневната. — Благодаря ти, ангел мой.
Леонардо беше исполин, който носеше косата си на дълги плитки. Очите му бяха златисти, а медночервената му кожа подсказваше, че прадедите му са били индианци. Носеше морскосиня роба с качулка и се движеше изненадващо грациозно за човек с неговия ръст. Когато влюбено се усмихна на Мейвис, рубинените камъчета в ъгълчетата на устните му и под едната му вежда закачливо проблеснаха.
— Няма за какво, захарче — изгука в отговор. — Здравей, Далас. Приготвих нещо за хапване, ако не си вечеряла.
— Не е ли СЖ? — възкликна Мейвис.
— Абсолютно! — отвърна Ив и неволно се усмихна, когато приятелката й се притисна до любимия си. Въпреки високите токчета не стигаше дори до ключиците му. — Не трябваше да си правиш труд, Леонардо.
— За мен е удоволствие. — Той постави върху една от странните маси поднос, отрупан с храни и напитки. — Радвам се, че дойде. Тъкмо ще правиш компания на Мейвис. Налага се да изляза по работа.
Мейвис влюбено го изгледа. Възнамеряваха да прекарат една приятна вечер в домашна обстановка, но когато тя го предупреди за посещението на Ив, която очевидно имала семейни проблеми, добродушният исполин сам предложи да ги остави насаме. Мислеше си какво щастие е да имаш толкова прекрасен човек до себе си.
— Няма да остана дълго — подхвана Ив, но видя как двамата влюбени страстно се целуват, потръпна и извърна поглед.
— Приятно прекарване, гълъбче — промълви исполинът, ослепително се усмихна на гостенката и с грациозна походка тръгна към вратата, без да се спъне в многобройните масички от плат.
Ив го изчака да излезе и отсече:
— Излъга. Няма никаква среща.
Приятелката й понечи да запротестира, после широко се усмихна, сви рамене, настани се на канапето и наля в големи чаши коктейла, приготвен от Леонардо.
— Казах му, че искам да си поговорим по женски. Реагира супер жестоко, както винаги. — Подаде на Ив чашата, пълна догоре с изумруденозелена течност. — Какво предпочиташ — първо да пийнеш и после да ми разкажеш какво те тревожи или да караш направо?
Ив не й отговори веднага. Хрумна й, че отдавна не е била на чашка с най-добрата си приятелка.
— А не може ли да си пия коктейла и едновременно да разказвам?
— Супер! — Мейвис се чукна с нея и пресуши на един дъх питието си, сетне побърза отново да напълни чашата си.