— Гарантирам ти го. Но…
— Знаех си, че има и още нещо… предчувствах го…
— Това е само временна мярка… както би се изразила ти. Първо, сама трябва да си отговориш защо си действала зад гърба на Рурк. Не те обвинявам, защото понякога сме длъжни да предприемем определена стъпка. Но и двамата сте инатливи като магарета. Блъскате си твърдите глави една в друга… ей тъй. — Тя плесна с ръце и преобърна чашата си на пода. — Брей, отиде ми хубавото питие!
— Твърдоглава съм, така ли?
— Много. Затова те обичам. А когато се сблъскат твърди глави, все нещо ще се счупи.
— Той почти не ми говори — изплака Ив.
— Мръсник! — Мейвис изпи на един дъх коктейла си и прегърна Ив: — Искаш ли сладолед?
— Не, защото ми се повдига. Всъщност… от кой вид имаш?
Мейвис донесе грамадните купи със сладолед, покрит със сметана и двете отново седнаха на пода.
— Не бях виновна — избърбори Ив и загреба от леденото лакомство.
— Разбира се. Жените никога не са виновни.
— Дори Съмърсет беше на моя страна, въпреки че ме ненавижда.
— Не е вярно… не те мрази.
— Обичам този глупчо.
— Ах, колко мило! — възкликна Мейвис и се просълзи. — Ако му го кажеш, може би няма да сте вечно в конфликт.
Ив втрещено я изгледа, сетне побърза да поправи недоразумението:
— Нямах предвид Съмърсет, а Рурк. Обичам този глупчо, а той дори не се съобразява колко съм изнервена. Объркана съм и не знам какво правя.
— Хубава работа! Винаги си толкова самоуверена, затова всички говорят за „желязната“ Ив Далас.
— Не говоря за работата си, Мейвис. Объркана съм, откакто се омъжих за Рурк. Започвам да се питам дали не направих грешка… Лудо влюбена съм в съпруга си, но не умея да изказвам чувствата си… Хей, ама ти какво ме разпитваш? Май се напи, а?
— Разбира се, нарязах се до козирката. С теб изпихме по една кана от специалитета на Леонардо. Ти да не мислеше, че се наливаме с лимонада?
— Не, обаче… — Ив отмести празната купа и се хвана за корема. — Отивам да повърна.
— Добре. Аз съм след теб. Като свършиш, извикай ме.
Олюлявайки се, Ив се изправи, а приятелката й придърпа под главата си копринената постелка, сви се на кълбо и потъна в блажен сън.
Ив наплиска с вода лицето си и се втренчи в огледалото. Очите й бяха помътнели, а клепачите подпухнали. Изглеждаше отпусната и все още замаяна. Предпочиташе забравата, предизвикана от алкохола, затова с нежелание посегна към хапчетата за изтрезняване, които Мейвис държеше в аптечката. Поколеба се и изпи само едно.
Върна се в дневната и широко се усмихна, като видя, че приятелката й спи на пода, досущ кукла сред ярко обагрени играчки.
— Какво ли щях да правя без теб — промълви. Наведе се и разтърси Мейвис, която само измърка като котка. Отказа се от намерението да я пренесе в леглото, само я зави с още една постелка.
Като се изправи, пред очите й притъмня, зави й се свят. Каза си: „Отлично, още не съм напълно изтрезняла.“
Излезе от апартамента и се разкърши като боксьор, който се подготвя за нов рунд. Вече знаеше, че е в състояние да преодолее проблемите си с Рурк.
Хладният въздух й подейства като плесница и тя се олюля. Спря за момент, дълбоко си пое въздух и тръгна към колата си, като се стараеше да върви по права линия. Тъй като се страхуваше да шофира в сегашното си състояние, програмира автомобила на автопилот и потегли към дома си. Повтаряше си, че непременно ще се сдобри с Рурк. Ако се наложи, дори ще прави секс с него — готова е да се жертва в името на съпружеското щастие.
Избухна в смях, облегна се назад и се загледа през предното стъкло.
Градът никога не й се беше виждал толкова красив, толкова оживен. Собствениците на подвижни павилиони за храна правеха добър оборот, тъй като тротоарите бяха претъпкани от минувачи. „Уличните крадци също са доволни — с насмешка си помисли тя. — В тази навалица спокойно пребъркват джобовете на туристите и на непредпазливите нюйоркчани.“
От скарите, където се печаха соеви наденички, се носеха кълба мазен дим. Две улични проститутки се биеха на ъгъла на Шесто авеню и Шейсет и втора улица, докато един потенциален клиент насърчаваше ту едната, ту другата. Таксиметров шофьор се опита да задмине друго такси, но не успя и се блъсна в задницата му. Двамата водачи изскочиха на улицата като човечета на пружинки и се заеха с юмруци да разрешат спора си.
„Господи, колко обичам Ню Йорк!“ — мислено възкликна Ив и се загледа в групичка членове на сектата „Непорочност“ с избръснати глави, които по принцип не стъпваха в центъра на града. Над нея бавно прелетя рекламен дирижабъл, от който се разнасяше глас, обясняващ предимствата на пътуване до планетата Вега II: „Четири дни, три нощувки в луксозен хотел и билети за отиване и връщане за двама души — всичко това за нищожната сума от дванайсет хиляди и осемдесет и пет долара.“