— Не си ми началник, следователно нямаш право да ме командваш.
— Моля те. Моля те повече да не се занимаваш с него.
— Отказвам да удовлетворя молбата ти.
— Далас, ако натиснеш погрешния бутон, ще провалиш нещо, върху което работим месеци наред.
— Разследвате някого от служителите ли?
— Нямам право нито да потвърдя, нито да отрека.
— Тогава се махай.
— Мъча се да ти помогна. Ако изпълниш молбата ми, и двамата ще получим каквото искаме.
Тя се облегна на бюрото:
— Аз искам да заловя убиеца на две ченгета. А твоята цел каква е?
— Мислиш ли, че не ми пука! — възкликна той и очите му гневно проблеснаха. — Мислиш ли, че не ме вълнува съдбата на колегите ми?
— Нямам представа какво те вълнува, Уебстър. Защо не ми обясниш?
— Да изпълнявам служебните си задължения! — кресна й в отговор той. — И да се погрижа всеки да прави същото.
— Милс и Коли са изневерили на дадената клетва, били са корумпирани, нали?
Уебстър понечи да отговори, после пъхна ръце в джобовете си и гневно отсече:
— Нямам право да ти отговоря!
— Отговорите ти не ме интересуват. Може би имате причина да искате засега информацията да не се разпространява. Прекрасно! Аз искам същото. Но знай, че скоро тайната ще излезе наяве. Репортерите ще надушат, че Рикер стои зад убийствата на полицаи. Още колко колеги искаш да загинат, докато вие преспокойно си провеждате разследването? Знаел си, че Милс и Коли взимат подкупи, но не си им попречил.
— Ив, ти виждаш нещата само в черно и бяло, но не ти е известна истината.
— А пък ти си я знаел! — разпалено възкликна тя. — Знаел си, че Рикер ги държи в малкото си джобче, че те са му помогнали да избегне доживотния затвор. Откога ти е известно?
— Не е важно какво знаеш, а какво можеш да докажеш, нали, лейтенант?
— Не дрънкай врели-некипели, Уебстър. Само за няколко дни събрах толкова информация, инкриминираща Коли и Милс, че да ги арестувам и да им отнема значките. А ти не си го направил, очевидно си имал съображения. Сега ми нареждаш да не се занимавам с Рикер. Как да разбера дали не е подкупил и теб?
Очите на Уебстър отново заблестяха като разпалени въглени. Машинално се пресегна и грубо стисна ръката й:
— Не е честно!
— Виж ти кой говори за честност! Това понятие е непознато на хората от отдела за „Вътрешно разследване“.
— Знаеш ли какво е да се работи с корумпиран полицай, който почти без колебание ще те очисти? Действам както намеря за необходимо и не съм задължен да се отчитам пред теб. Едно време беше безкомпромисна, Далас. Знаеш ли кога се промени? Когато се сближи с Рурк.
— Махай се! Веднага изчезвай!
Ала той не помръдна, само процеди:
— Милс беше боклук. Знам за манията ти да защитаваш мъртвите, но ако не се откажеш, ще провалиш разследването, с което отдавна се занимаваме. Известно ли ти е, че този тип би те предал срещу нищожна сума?
— Може да е бил корумпиран, но сега е мъртъв. Кои сте вие от „Вътрешно разследване“, че да раздавате справедливост? Дори Милс да е взимал подкупи, не е заслужил да го изкормят. Ако Рикер стои зад убийството му, то знай, че го е възложил на друго ченге!
Уебстър изумено я изгледа:
— Това са само предположения.
— Не е вярно. — Тя не откъсваше поглед от него. — Знаеш истината, но отказваш да я признаеш. Знаеш, че всичко е започнало с Коли, затова не… — Внезапно млъкна, защото й хрумна нещо, което я смрази до мозъка на костите й. Парченцата от мозайката започнаха да прилягат на местата си и образуваха ужасяваща картина. Стомахът я сви, тя едва чуто промълви: — Коли! Не го споменаваш, говориш само за Милс! Защото Коли не е бил боклук, нали? Бил е само ваша маша. Използвали сте го, без да ви е грижа, че може да загине.
— Престани! Не се забърквай в тази история!
— Не си познал, драги! — Гневът й беше като хищен звяр, който вилнееше в съзнанието й. — Работил е под прикритие по ваше поръчение. Не е взимал подкупи, вие сте внасяли пари в банковите му сметки. Трябвало е да събира информация за вас, да разбере кои са хората на Рикер в полицията.
Затвори очи, замисли се и отново заговори:
— Избрали сте го, защото е бил почтен. Нещо повече — не се е набивал на очи, бил е почти невидим. Имал е силно развито чувство за справедливост. Подозирам, че именно ти си го завербувал, като си се възползвал от почтеността му. Вярно ли е? — Тя отвори очи и се втренчи в Уебстър. — Избрали сте го, защото е служил във военната полиция и е свикнал да се подчинява на заповеди. Навярно си му обещал допълнително заплащане… той е искал да спести пари за по-голямо жилище. Обработил си го по всички правила, наблегнал си на чувството му за дълг и на обичта му към семейството. Най-много го е амбицирал фактът, че е бил в специалния отряд, който е работел за изобличаването на Рикер. Използвал си и това, нали?