— Не сме го принуждавали — сопна се Уебстър. Гневът му отново пламна, защото беше гузен, а Ив беше бръкнала с пръст в раната. — В 128-и участък се случват доста нередности. Коли беше най-подходящ за нашите цели, но спокойно можеше да отхвърли предложението.
— Прекрасно си знаел, че няма да откаже, нали предварително сте го проучили? Разбираш ли, че е бил убит, защото някой е повярвал в комедията, която сте разигравали, и която се е превърнала в трагедия. Някой го е убил, задето е бил корумпиран.
— Само не ми казвай, че е трябвало да го предвидим! — горчиво възкликна Уебстър. Гневът и чувството за вина дълбаеха като свредели сърцето му. — Не очаквахме, че ще се стигне до фатални последствия. Коли беше полицай, Далас. Знаеше какъв риск поема.
— На всички ни са известни рисковете. Живеем с тях… или умираме с тях. — Тя пристъпи до него и процеди: — Използва и мен, Уебстър! Никой не те е молил да го правиш. Дойде при мен като приятел и ми подхвърли улики колкото да ме насочиш къде да търся. Разбира се, лесно открих парите, които Коли е внасял в банката, подчинявайки се на твоите нареждания, и го обявих за корумпиран. Заради теб очерних един добър полицай, опетних паметта му.
— Повярвай, че и на мен ми се повдига от това.
— Съмнявам се! — тросна се тя и понечи да му обърне гръб, но Уебстър я хвана за рамото:
— Когато разследването приключи, ще разкрием истината. Коли посмъртно още бъде повишен, ще се погрижим за семейството му.
Ив сви юмруци, но не се нахвърли върху Уебстър. Не изпитваше към него гняв, а ледено презрение.
— Махай се! Напусни дома ми!
— За бога, Далас! Не сме искали смъртта му.
— Но не пропуснахте да се възползвате от нея, нали? Възползвахте се още преди трупът да е изстинал.
— Нямах избор. — Той силно я разтърси. — Никой не знае за сегашното ми посещение. Знаеш ли какво рискувах, като дойдох тук, като ти разказах истината?
— Защо го направи?
— Шефовете ми ще намерят начин да те отстранят от разследването или ако е по-изгодно, да те противопоставят на Рикер. И в двата случая ще се превърнеш в подвижна мишена. Не искам да пострадаш… знаеш колко държа на теб.
Притисна я към себе си, а тя беше толкова изненадана, че не успя да му попречи, само извика:
— Хей, какво правиш?
— Обичам те. Никога не съм преставал да те обичам!
Ив сложи длани на гърдите му и с все сила го отблъсна, но усети как сърцето му лудо бие, как от тялото му се излъчва топлина.
— Престани, Уебстър! Какво ти става? Полудя ли?
— За предпочитане е да престанеш да опипваш жена ми, преди да съм счупил ръцете ти — обади се Рурк, който незабелязано беше застанал на прага. — Но каквото и да решиш, ме устройва.
Единайсета глава
Макар Рурк да говореше спокойно, учтивият му тон нито за миг не заблуди Ив. Тя знаеше, че под изисканата външност на съпруга й се крие жесток варварин. Само леденостудените му сини очи подсказваха гнева му.
Ив се скова от страх, сякаш бяха нанесли силен удар в слънчевия й сплит. С усилие се овладя, изтръгна се от прегръдката на Уебстър, застана между двамата мъже и с писклив от вълнение глас се провикна:
— Рурк, престани! С Уебстър имаме служебно съвещание и изпаднахме в разногласие.
— За пръв път виждам хора, които имат разногласия, да се прегръщат. Намери си някаква работа, Ив. В друго помещение!
Страхът й надви възмущението й от непривично грубия му тон. Разтрепери се, като си представи, че може би ще й се наложи да арестува съпруга си за убийство.
— Почакай! — заговори престорено спокойно. — Тълкуваш погрешно онова, което току-що видя.
— Не отричам чувствата си към нея. — Уебстър се отдръпна от Ив. — Нито пък позволявам на жени да ме защитават. — Въпросително погледна Рурк и добави: — Тук ли ще си разчистим сметките или навън?
Рурк се усмихна. Приличаше на хищник, който се готви да забие нокти в жертвата си.
— Тук и сега — отвърна.
Двамата се спуснаха един към друг. По-късно, когато Ив отново беше в състояние да мисли, й хрумна, че в ожесточението си приличаха на самци, които влизат в бой, за да спечелят женската. Ала в първия момент беше толкова смаяна, че се вкамени и безмълвно се втренчи в двамата мъже.
Видя как Уебстър се стовари върху изящна масичка, която се счупи под тежестта му. Галахад се включи в нападението, като изсъска и заби нокти в рамото на падналия.
Макар че беше облян в кръв, Уебстър бързо се изправи и отново се нахвърли върху Рурк. Размениха си юмручни удари… някаква лампа падна и се счупи.