От силната болка дъхът й секна за миг, но тя машинално се опита да забие коляно между краката на Рурк. Той ловко избегна удара, без да изпуска ръцете й. Просна се върху Ив и впи устни в нейните, въпреки че тя се съпротивляваше и извръщаше главата си.
Обсипа с трескави целувки шията й и усети вената, която пулсираше под жарките му устни.
Рурк знаеше, че може да спре, да се овладее. Години наред бе полагал усилия да се превърне от полуграмотен уличен крадец в изискан и възпитан мъж. Ала сега животинската му похот вземаше връх. Миризмата, излъчваща се от самката, караше кръвта му да кипи.
Знаеше, че тя притежава необикновена сила. И преди беше мерил сили с нея, но винаги внимаваше да не й причини болка. Сега обаче съзнанието му беше обсебено от една мисъл: „Този път няма прошка!“ Този път няма прошка.
Стисна гърдата й, горещата й кожа сякаш опари пръстите му. Ив издаде странен звук, едновременно напомнящ на ръмжене и на стон, а когато той отново я целуна, жестоко го ухапа.
Болката само усили похотта му. За миг вдигна глава, очите му блестяха като на див звяр.
— Лимса — прошепна.
Макар да беше замаяна, Ив си спомни, че веднъж, когато се бяха любили, бе казал същата дума. Беше ирландска и означаваше „моя“. Помъчи се да го отблъсне, ала когато горещите му устни отново потърсиха нейните, загуби битката, която водеше със себе си.
Страстта й беше първична, неутолима; беше като нож, който пронизва сърцето й. Забрави всичко, освен желанието да се слее с този мъж. Притисна се към него и го целуна така, че зъбите й разкървавиха устните му.
Рурк пусна ръцете й, повдигна я и се помъчи да съблече разкъсаната й риза. Каишката на кобура се оплете около китките й и сякаш ги стегна в белезници. Изведнъж страхът й се върна. Никога не се беше чувствала толкова безпомощна.
— Кажи ми го! Проклета да си, Ив! Кажи ми го! — Отново прилепи устни до нейните, сетне обсипа с целувки шията и гърдите й. Зъбите му я нараняваха, ръцете му й причиняваха болка.
Тя нададе пронизителен вик и отметна глава. Удоволствието бе като вихър, който отнесе гордостта й надалеч.
След миг двамата се озоваха на пода, обсипан с трески от счупените мебели.
Ив най-сетне освободи ръцете си от ремъка и разкъса ризата на Рурк. Жадуваше да го докосне, да усети аромата на плътта му. Отчаяно се опитваше да си поеме въздух, но сякаш някой я стискаше за гърлото.
Отново усети болката, която й причиняваха ръцете му, но този път бе съчетана с неописуема възбуда. Милувките му я подлудяваха, искаше й се никога да не престава. Той смъкна панталона й, след миг устните му бяха на най-интимното й място.
Заля я вълна от удоволствие. Вкопчи се в килима, като че се мъчеше да намери опора, за да не полети в бездънна пропаст. Ала усилията й бяха напразни, тялото й бе излязло от контрол.
Рурк не преставаше.
Не можеше да престане.
Гърлените й стонове го подлудяваха, разпалваха страстта му. Всеки път, когато си поемеше дъх, усещаше уханието на жена. На жената, която му принадлежеше.
Устните му се плъзнаха нагоре по тръпнещото й тяло. Захапа зърното й и пъхна пръсти в нея.
Оргазмът я разтърси, тя нададе вик и заби нокти в гърба на Рурк, който мрачно се усмихна.
— Кажи го! — прошепна й задъхано, без да откъсва поглед от очите й, които отново помътняха. — Няма да те оставя, докато не го чуя!
Макар че страстта замъгляваше съзнанието й, Ив разбра, че той не иска от нея да бъде негова робиня, а да го приеме за единствения мъж в живота си. Дишаше на пресекулки, единственото й желание беше да се люби, да се съвокуплява. Отдавайки се, прошепна галската дума, която беше научила от него.
— И ти ми принадлежиш — повтори и потърси устните му, когато той проникна в нея.
Лежеше неподвижно под него. Беше замаяна, ушите й бучаха. Искаше й се отново да се превърне в жената, която се бе поддала на първичните си инстинкти. Искаше й се вечно да изпитва усещанията, които чувстваше в момента.
Рурк се отмести и тя понечи да се просне по корем, както правеше винаги, когато беше изтощена до смърт. Ала той я взе в прегръдките си и заяви:
— Още не сме свършили. — Затвори с крак вратата на кабинета и я понесе към спалнята.
Когато Ив се събуди, слънчевите лъчи нахлуваха през прозореца на тавана. Цялото тяло я болеше, а Рурк го нямаше.
Няколко секунди тя остана неподвижна, просната на леглото, което подсказваше каква бурна нощ е прекарала със съпруга си. Изпитваше срам, но не можеше да забрави и неописуемото удоволствие. Най-лошото обаче бе, че с Рурк не бяха изгладили отношенията си. Стана и отиде в банята, като се питаше дали положението не се е влошило още повече.