— Кое друго ченге?
Кармайкъл се усмихна:
— И аз зададох същия въпрос. Жената отговори: „Беше жена — хубавичка блондинка.“ Поразпитах я още малко и тя описа жена, която би могла да бъде капитан Рот от 128-и участък.
— Не думай!
— В този град има стотици хубавки блондинки, но описанието ми напомни за Рот. Показах на сервитьорката няколко снимки и тя безпогрешно посочи колежката.
— Благодаря. Не го споделяй с никого, моля те.
— Добре. Тъкмо отивах да оставя на бюрото ти диска със записа от разпита. Искаш ли го сега?
— Да. Още веднъж благодаря.
Ив пъхна диска в джоба си и забърза към колата си. Налагаше се да отдели време за посещение в 128-и участък. Пътьом се свърза с Пийбоди:
— Изтегли наличната информация за Рот. Ако има закодирани файлове, не се притеснявай.
— Слушам, лейтенант. Уговорих ви среща с доктор Майра за десет и половина.
— Ще се постарая да не закъснея. Изтегли сведенията за Рот и го направи така, че колегите й да разберат.
Не очакваше сърдечно посрещане в 128-и участък, но й стана неприятно, като видя враждебните погледи, отправени към нея, ругатните, изречени с приглушен глас. Някакъв полицай дори изгрухтя.
Вместо да се престори, че не го е чула, тя се приближи до бюрото му и се усмихна:
— Много си талантлив, детектив. Мога ли да те наема да забавляваш гостите ми на домашно празненство?
Той презрително процеди:
— Не желая да разговарям с теб.
— Прекрасно, аз също. — Продължи да го гледа, докато онзи не издържа и извърна очи. Тя доволно се усмихна и тръгна към кабинета на капитан Рот. Помисли си, че човек доста трябва да се издигне в службата, за да му осигурят просторна стая с два прозореца, солидно бюро и красиво пълзящо растение в саксия на перваза.
Рот я видя през остъклената врата и скочи на крака, а Ив дори не почука.
— Как смееш да ме подлагаш на проверка, без да ме уведомиш? — сопна се русокосата. — Не играеш според правилата, лейтенант!
— Една от нас наистина нарушава правилата. — Ив влезе и затвори вратата. — Притесняваш ли се от онова, което ще открия за теб?
— Не се тревожа, а съм вбесена. Не мислиш ли, че прекали? Че многократно наруши колегиалната етика в безсмислената си вендета срещу моя участък. Ще рапортувам за поведението ти на командир Уитни и на началника на полицията.
— Това е твое право, капитан! А пък аз в качеството си на разследваща две убийства, имам право да те попитам защо скри от мен, че няколко пъти си посещавала детектив Коли в „Чистилището“?
Рот подскочи като ужилена, сетне процеди:
— Информацията ти е неточна.
— Не ме заблуждавай, ако обичаш. Ще разговаряме тук или в помещението за разпит. Правя ти услуга… като на колежка.
— Жестоко се лъжеш, ако мислиш, че ще ти позволя да ме съсипеш!
— А пък ти се лъжеш, ако мислиш, че ще ти позволя да ми се правиш на началничка. Къде беше в нощта, когато са убили Коли?
— Не съм длъжна да отговарям!
— Ще отговаряш, ако те призова официално на разпит. И ще го направя!
— Не бях в „Чистилището“ през онази нощ.
— Докажи го!
— Дано пукнеш в ада! — Рот заобиколи бюрото и спусна щорите, закриващи от погледа общото помещение. — Имам си причини да не ти съобщя къде съм била тогава. Лични причини.
— Личните причини не се вземат предвид при разследване на убийство.
— Аз съм полицай. И то добър полицай. Може би повече ме бива по канцеларската работа, но съм способна и го знам. Вярно е, че от време на време си позволявам по едно-две питиета в някой клуб, но това няма нищо общо със смъртта на Коли или с длъжността, която заемам.
— Защо премълча истината?
— Защото изобщо не бива да пия! — Рот се изчерви от притеснение. — По едно време се бях пристрастила към алкохола, преминала съм курс на лечение. Защо ли го казвам, след като вече го знаеш? — промърмори и отново седна зад бюрото. — Не искам заради моментната слабост да загубя работата си. Когато за пръв път отидох в „Чистилището“, не знаех, че Коли работи там през свободното си време. Започнах редовно да посещавам бара, защото не се страхувах, че колегата ще ме издаде. Не го споменах пред теб… смятах, че е без значение.
— Много добре знаеш, че е важно.
— Добре! Щом толкова искаш да знаеш, исках да се защитя. На мое място всеки би постъпил така, нали?
Рот се изправи и се подпря на бюрото. Заплашителната й поза подсказваше, че е готова да защитава територията си, че е готова на всичко, за да запази онова, до което се беше домогвала години наред.
— Разбирам накъде биеш! — продължи разпалено. — Искаш да докажеш, че и Коли, и Милс са били корумпирани. Но мен няма да натопиш.