Ив се намръщи:
— Намекваш, че този човек има съвест, така ли?
— Да. Коли ще тежи на съвестта му. Но кого ще обвини за грешката си? Уви, не мога да отговоря на този въпрос.
— Мамка му, защо не премахне Рикер?
— Може би ще го стори, но първо ще прочисти полицията.
— Господи, как да охраняваме или да разследваме всички ченгета от 128-и участък? — отчаяно възкликна Ив. — Още повече, че всички се отнасят с мен като със смъртен враг.
— Затова ли си разтревожена и неспокойна? Неприятно ти е, че колегите ти се отдръпват от теб.
— Не — промърмори Ив. — Не. Ще ме оправдаят, когато научат истината.
— Е, засега не мога да кажа нищо повече за престъпника. Но след като вече съм тук, предлагам да споделиш с мен какво те измъчва.
— Напоследък ми се струпа много работа — уклончиво каза Ив и стана. — Благодаря, че дойде. Знам колко си заета и каква жертва правиш заради мен.
Ала Майра беше по-упорита от нея.
— Седни! — нареди й като на непокорно дете. — Още не съм свършила.
Ив толкова се изненада от строгия й тон, че машинално се подчини.
— Нали каза, че…
— Казах да споделиш с мен какво те измъчва. Забелязвам, че си в лошо настроение и подозирам, че причината е лична…
— Ако наистина е така — студено я прекъсна Ив, — то сега не е времето да я обсъждаме.
— Да не би кошмарите да са зачестили? Измъчват ли те спомени за миналото?
— Не! Престани да ме разпитваш! Онова, което ме тревожи, не е свързано нито с миналото, нито с баща ми! Не се бъркай в живота ми!
— Налага се да изясним нещо. Опитай се да проумееш, че много те обичам.
— Доктор Майра…
— Млъкни! — каза тихо психиатърката, но тонът й подейства като плесница на Ив. — Обичам те като дъщеря. Жалко, че чувствата ми те карат да се чувстваш неловко — продължи тя, като видя как по-младата жена се изчерви от смущение. — Ако се познаваше с децата ми, щяха да ти кажат, че съм безкомпромисна, когато браня щастието им. Не си пъхам носа в делата им, но винаги научавам какво ги тревожи.
В гърдите на Ив бушуваха противоречиви чувства. Толкова силно бе вълнението й, че сякаш невидима ръка я стискаше за гърлото и не й позволяваше да проговори. Не познаваше майка си, не знаеше що е майчина любов. Не знаеше как да приеме предложението на жената, която бе решила да бъде нейна майка.
— Не мога да обсъждам с теб онова, което се случи в личния ми живот.
— Разбира се, че можеш. Твърдиш, че не те безпокоят спомените за миналото, следователно проблемът принадлежи към настоящето. А щом е личен… значи става въпрос за Рурк. Скарахте ли се?
Думата „скарахте“ предизвика у Ив неочаквана реакция. Избухна в смях и се смя, докато коремът я заболя и с паника установи, че след миг ще се разридае.
— Не знам какво се случи, обаче той ми говори с половин уста!
— Ив! — Майра хвана ръката й. Жестът сякаш срина последния бент в съзнанието на Ив.
Разказа на приятелката си всичко, което се бе случило от мига, в който бе влязла в спалнята си и бе заварила Съмърсет да оставя грамадната кошница с цветя.
— Отбих се да видя Мейвис — продължи — и с нея се напихме. Сигурно ще ти се стори глупаво, но…
— Напротив, постъпила си като всеки нормален човек. Потърсила си подкрепата на вярна приятелка, която познава двама ви с Рурк и която има стабилна връзка с любовника си. Напиването е като да изпуснеш парата през предпазния клапан, но разговорът с Мейвис ти е подсказал някакво разрешение.
— Тя ме посъветва да… — Ив прехапа език, срамуваше се да повтори думите на Мейвис. — Да го прелъстя.
— Умница е тази Мейвис — одобрително кимна доктор Майра. — Сексът подпомага общуването и премахва напрежението. Нима не разреши проблемите ви?
— Всъщност не успях да се възползвам от съвета й. Пред дома ми ме чакаше човек — нямам право да ти кажа името му, — който е свързан с разследването и с когото навремето прекарах една нощ. Поканих го в моя кабинет да обсъдим случая и… не знам какво го прихвана. Прегърна ме и тъкмо когато щях да го отблъсна, влезе Рурк.
— Господи! Сигурно му е станало неприятно.
Ив остана като тресната с мокър парцал. Страхуваше се, че отново ще избухне в смях и този път няма да се овладее.
— Точно така — промълви. — Размениха си обиди, после се нахвърлиха един върху друг. Най-странното е, че отначало изобщо не реагирах. Двамата чупеха мебели, бяха окървавени, а аз само гледах с отворена уста.