Ив никога не беше използвала вътрешния телефон, но тъкмо сега беше моментът да започне. Обърна се към микрофона и извика:
— Макнаб! Докарай си кльощавия задник при мен! Веднага!
— Задникът му не е кльощав, а стегнат — обади се Пийбоди, а Ив й хвърли убийствен поглед:
— Забраних ти да говориш на тази тема!
— Само отбелязах един факт — избърбори сътрудничката й. — Искате ли да започна издирване на починалите роднини на този Джереми?
— Остави на Макнаб. Ще се справи по-бързо и от двете ни — отвърна Ив. Помисли си, че ако разпредели работата, ще разполага с време за онова, което беше намислила. — Нека извади всички имена, после ще му помагаш и ти. Търсете наскоро открити сметки. Ако не излезе нищо, опитайте с номерата на значките им, на личните им карти, на шофьорските им книжки… изобщо с всичко, което ви дойде на ума. Взимам си един час отпуска.
На вратата се сблъска с Макнаб, който възкликна:
— Лейтенант, изкарахте ми акъла! Като чух гласа ви, все едно чух глас Божи! Едва не се подмокрих!
— Благодаря, че си се държал толкова мъжки. Избърши ягодовия крем от устните си и започвай работа.
— Къде отива? — попита Макнаб, когато тя излезе.
— Каза, че си взима един час отпуска.
— Далас си е взела отпуска! Не може да бъде. Може би наистина съм чул Божия глас и е настъпил краят на света!
Пийбоди се подсмихна. Идваше й да избухне в смях, но реши, че напоследък е била прекалено мила с Макнаб и е време да го сложи на мястото му.
— И лейтенантът има право на личен живот. Ако не се захванеш за работа, ще те изрита чак до Ню Джързи, когато се върне.
— Още не съм пил кафе — нацупи се младежът, но преди да се върне в кухнята, погледна монитора и попита: — С какво се занимава в момента?
— С този човек. Иска да разберем дали има тайни банкови сметки.
— Познавам колегата. Казва се Върнън. Нямам хубави спомени за него. Имали сме вземане-даване по времето, когато бях обикновен полицай. Според мен Върнън е кръгъл глупак.
— Защо си толкова озлобен към него? Сигурно не е оценил твоята гениалност.
Макнаб кисело се усмихна:
— Този тип обича да се перчи. Надува се като пуяк. Веднъж ни наредиха да задържим някакви наркопласьори, а той взе да тормози проститутките, които арестувахме. Виреше си носа, все едно е разбил голям наркокартел, а с полицаите се отнасяше като с роби. По-късно разбрах, че една от проститутките се е оплакала от оказания сексуален тормоз и Върнън бил порицан.
— Симпатяга!
— Истински чаровник. Наскоро ми казаха, че предпочитал да арестува проститутки наркоманки, за да го подкупват с дрога. Е, приятелю Джери, рано или късно всичко се връща тъпкано.
Забрави за кафето, разкърши пръсти и ентусиазирано се залови за работа.
Тринайсета глава
Кантората на Рурк се намираше в сграда, която също беше негова собственост и представляваше черна кула, извисяваща се на фона на синьото небе. Напомняше на абаносово копие и често я изобразяваха на пощенски картички със забележителностите на града. Дизайнерите бяха създали луксозна и същевременно изискана обстановка, допълвана от разкошни цветя, засадени в саксии, и тропически дървета.
Рурк притежаваше повечето предприятия, чиито представителства се намираха в сградата, както и магазините и ресторантите в забележителното здание. Кабинетът му се намираше на последния етаж, до който се стигаше с асансьор, използван само от него. Ив знаеше, че съпругът й не обича неочакваните посещения, тъкмо затова беше решила да го изненада.
Като я видя, секретарката в приемната се усмихна. Беше опитна и умна и продължи да се усмихва дори когато забеляза войнственото изражение на неканената гостенка.
— Лейтенант Далас, радвам се да ви видя отново. В момента Рурк има важно съвещание и е наредил да не го безпокоят. Ако желаете нещо…
— В кабинета си ли е?
— Да, но… извинете, лейтенант! — Тя се втурна след Ив, която мина край бюрото й, без да обръща внимание на протестите й. — Моля ви! Не трябва да…
— Само гледай!
— Съвещанието е много важно. — Тя самоотвержено препречи пътя на Ив. — Много ви моля, изчакайте десетина минути. След малко ще прекъснат за обяд. Желаете ли кафе? Имаме чудесни сладкиши.
Ив я изгледа:
— Как се казваш?
— Лорийн, лейтенант.
— Драга Лорийн, благодаря за вниманието, но не искам нито кафе, нито сладкиш. Бъди спокойна, ще кажа на Рурк, че си опитала да ме спреш. А сега се отдръпни.
— Но…
— Положила си големи усилия — добави Ив, изблъска секретарката и рязко отвори вратата.