Рурк стоеше до грамадния прозорец, от който се разкриваше зашеметяваща гледка, и внимателно слушаше изказването на един от шестимата мъже с елегантни костюми. Отмести поглед, като чу отварянето на вратата, а Ив изпита задоволство, тъй като очевидно го беше изненадала.
Ала той веднага се овладя.
— Господа, представям ви съпругата ми, лейтенант Далас. Ив, запознай се с представителите, адвокатите и финансовите съветници на компанията „Грийн Спейс“, занимаваща се с производство на земеделски продукти. Със сътрудничката ми Каро вече се познавате.
— Да. Добър ден на всички. Как сте? Рурк, искам да обсъдим един въпрос. Спешно е.
— Извинете ме за момент — обърна се той към присъстващите, хвана я под ръка и я изведе от кабинета.
— Иизвинете, сър — заекна секретарката. — Не успях да я спра.
— Няма нищо, Лорийн. Науми ли си нещо съпругата ми, никой не може да я спре. Върни се в приемната и не се безпокой.
— Да, сър. Благодаря. — Лорийн побърза да излезе, сякаш бягаше от горяща сграда.
— Избрала си неподходящ момент — процеди Рурк.
— Няма как, ще ме изслушаш, защото съм си наумила да ти кажа нещо, и то още сега. Ако желаеш, ще говоря пред представителите, адвокатите и финансовите съветници на „Грийн Спейс“, както и пред преданата Каро!
Той се намръщи — не обичаше да го поставят в неловко положение, не му допадаше и войнственото изражение на Ив. Стисна рамото й и промълви:
— Ще поговорим у дома.
— Напоследък изобщо не разговаряме. Още сега ще разрешим проблема. — Тя предизвикателно вирна брадичка. — Ако повикаш охраната, ще измисля някакво обвинение и ще те арестувам. Да, идеята ми допада. Отделих време за този разговор — добави по-тихо, — моля те и ти да сториш същото.
Рурк изпитателно я изгледа. Видя, че освен гняв на лицето й е изписано и нещо друго, което го накара да потисне раздразнението си.
— Ще почакаш ли десетина минути? — Пусна рамото й и прокара длан по ръката й, а Ив изпита неописуемо облекчение. — Каро, моля те, заведи съпругата ми в малката зала за конференции.
— Веднага. — Сътрудничката му се приближи и се усмихна: — Оттук, лейтенант. Желаете ли чаша кафе?
— Преди малко Лорийн ми предложи същото, плюс сладкиш… но май така я изплаших, че не повтори предложението си.
Очите на Каро дяволито проблеснаха:
— Не съм от страхливите, лейтенант, и ще поправя пропуска на Лорийн. Заповядайте, сигурна съм, че нашата зала ще ви хареса. — Отвори двойната врата и покани Ив в помещение, което напомняше уютна дневна. В единия ъгъл имаше малък бар, а през прозореца се виждаха съседните небостъргачи.
— Не прилича на зала за официални съвещания — отбеляза Ив.
— Ще се изненадате, ако ви кажа, че в такава обстановка деловите преговори са по-успешни. Какъв сладкиш предпочитате, лейтенант?
— Моля? О, не знам… няма значение. Ще ми кажеш ли за какво преговаря Рурк или е служебна тайна?
— Ще ви обясня. — Каро програмира автоготвача, поставен на барплота. — Компанията „Грийн Спейс“ е пред фалит, но представителите й се опитват да скрият истината. Разходите им за поддържане на земеделската космическа станция надвишават приходите. Производителността спада, макар че продуктите им са изключително висококачествени. Най-високи са транспортните разходи, които водят до повишаване на режийните разноски.
Тя поднесе на Ив чаша ароматно кафе и чиния, върху която бяха подредени примамливо изглеждащи сладкиши.
— Рурк сигурно ще им предложи да поеме транспортирането на продукцията — предположи Ив.
— Твърде е вероятно. Предполагам, че вече ги е убедил да му преотстъпят контролния пакет акции, като е обещал в замяна да вдигне компанията на крака.
— Мислиш ли, че ще се съгласят да го направят главен акционер?
— Отначало се опъваха, но смятам, че въпросът вече е уреден. — Каро остави подноса на масата и попита: — Желаете ли още нещо, лейтенант?
— Не, благодаря. Слушай, той винаги ли получава каквото иска?
Дори да бе изненадана от въпроса, Каро дори не примигна. Широко се усмихна и отвърна:
— Разбира се. Позвънете на Лорийн, ако желаете още нещо. — Тръгна към вратата, но се обърна и подхвърли: — Изненадахте го, лейтенант, което е голямо постижение.
— Почакай, изненадите тепърва предстоят — избърбори Ив, когато Каро излезе.
Беше напрегната и изобщо не й беше до сладкиши, но все пак изяде един. Реши, че захарта ще й помогне да се успокои и посегна към втори.
Тъкмо облизваше пръстите си, когато Рурк влезе. Изгледа я намръщено и затвори вратата.
„Побеснял е от гняв — помисли си тя. — Не само е изненадан, а е вбесен. Прекрасно! Когато влизаш в сражение с най-богатия и може би най-опасния човек на света, трябва да се възползваш от всяко предимство.“