— Не разполагам с много време — процеди той, — затова предлагам да не увърташ. Ако си дошла да се извиниш за снощното си поведение, няма да приема извинението ти. Има ли още нещо, което искаш да обсъдим? Не забравяй, че прекъснах важно съвещание, за да разговарям с теб.
„Навярно прилага тази тактика и към деловите си партньори — помисли си тя. — Обгражда се с невидима стена и всява страх в събеседниците си. Бива го, но се знае за славата на Ив Далас, от която треперят всички, озовали се в помещението за разпит.“
— Ще стигнем и до това, но тъй като и аз бързам, ще степенувам нещата. Първо, посещението ми при Рикер спадаше към служебните ми задължения, ето защо не възнамерявам да искам извинението ти.
Той кимна:
— Продължавай.
— Честно казано, не знам дали щях да споделя с теб какво се е случило. Най-вероятно щях да го премълча. Не възнамерявам да ти кажа и за преследването, което ми устроиха горилите на Рикер, защото се справих с тях.
Рурк усети, че гневът го задушава, но не се издаде. Приближи се до бара, наля си чаша кафе и престорено невъзмутимо заяви:
— Никога не съм ти забранявал да изпълняваш служебните си задължения, лейтенант. Неприятно ми е, че си посетила Рикер, въпреки че ти разказах за предишните ни взаимоотношения.
— Да, наистина ми разказа за сделките ти с него. А аз казах, че трябва да се срещна с този човек.
— Но не спомена, че ще го направиш още същия ден, и то съвсем неподготвена.
— Не съм длъжна да ти давам обяснения относно работата си, просто я върша. Не ме мисли за толкова наивна, че да се хвана в капана на Рикер. Само след петминутен разговор с него разбрах, че най-съкровеното му желание е да ти отмъсти. Нима си въобразяваш, че щях да му позволя да ме използва за долните си цели?
Рурк се престори, че разглежда чашата за кафе, макар че изгаряше от желание да я запрати към стената.
— Нямам нужда от твоята защита — промърмори. — И сам мога да се пазя от враговете си.
— Аз също. Ще ти дам един пример: ти обсъди ли с мен плановете си за завладяване на пазара за земеделски продукти?
Той студено я изгледа:
— Моля?
Ив ненавиждаше покровителствения му тон; сякаш той бе търпелив родител, който разговаря с умствено изостаналото си дете. Знаеше, че Рурк нарочно я дразни, но не се поддаде.
— Говоря за сделката с „Грийн Спейс“. Уведоми ли ме за нея?
— Че защо? Откога се интересуваш от селскостопански продукти?
— Разбрах, че става въпрос за много важна сделка. Такава е работата ти — да сключваш сделки, да управляваш многобройните си компании. Не се съветваш с мен какво да предприемеш, тогава защо се сърдиш, че и аз не се консултирам с теб относно работата ми?
— Сравнението е неуместно.
— Напротив.
— Хората от „Грийн Спейс“ едва ли ще наемат убиец, за да ме очисти.
— Като познавам методите ти, нищо чудно и това да се случи. Все пак аргументът ти е солиден. От друга страна, полицаите ежедневно се сблъскват с безмилостни престъпници. След като си се оженил за полицейска служителка, трябва да се примириш с професията й и с рисковете.
— Никога досега не съм се намесвал в работата ти, не съм се оплаквал. Но сега положението е съвсем различно. Рикер жадува да си отмъсти на мен. Пет пари не дава, ако и ти пострадаш.
— Мислиш ли, че не съм го разбрала? Изясни ми се още като видях кошницата с цветята. Ето защо изпаднах в паника. — Тя се приближи до бара и удари с юмрук плота. — Признавам, че се изплаших, което ме подлудява. След като прочетох картичката, изпитах само раздразнение. Изведнъж ми хрумна как ще реагираш… как Рикер се надява да реагираш. Мислех само как да изхвърля цветята, за да не ги видиш, да не разбереш кой ги е изпратил. Всъщност не разсъждавах, а действах инстинктивно. Страхувах се да не те сполети нещо лошо. Нима и това е забранено?
На този въпрос Рурк нямаше отговор. Отмести чашата си и се помъчи да подреди мислите си. След секунда промълви:
— Непростимо е, че ме излъга.
— Знам и вече се извиних. Но ако се наложи, пак ще го направя. Хич не ме интересува, че е наранена мъжката ти чест.
Той я изгледа. Изпитваше раздразнение, същевременно го напуши смях.
— Мислиш, че съм ядосан, защото си засегнала самочувствието ми, така ли?
— Невъзможно е да изневериш на мъжката си природа. Обясниха ми, че постъпката ми е равнозначна на ритник в топките.
— Браво, добър учител си намерила — с престорена любезност подхвърли Рурк. — Кой е този гениален психолог?
— Посъветвах се с Мейвис. — Тя забеляза гневния му поглед и враждебно присви очи. — Също и с Майра. Съветите им ми се сториха разумни. Какво пък, трябваше да поговоря с някого, след като ти ме отблъсна.