Рурк не отговори веднага. Отиде до прозореца и се загледа навън, докато разумът надделя гнева му.
— Добре… Да речем, че си имала оправдание да разговаряш с приятелките си. Не е и толкова важно дали реакцията ми е била предизвикана от нараненото ми самочувствие. Обиден съм, защото не ми се доверяваш, Ив.
— Грешиш — каза тя и си помисли, че на всяка цена трябва да му го докаже. — Ти си единственият, на когото вярвам безрезервно… сляпо ти се доверявам. Никога повече не ми обръщай гръб, никога! Страхувам се — добави, когато той се извърна и я погледна. — Не понасям да се страхувам. Помъчих се да прогоня безпокойството, но не успях. Мисля, че и двамата нямаме вина. Всеки от нас е прав… посвоему.
— Смаян съм от прозорливостта ти. И аз бях стигнал почти до същия извод, преди неволно да стана свидетел на снощната трогателна сцена. — Приближи се до нея и я погледна в очите. — Нима очакваш, че след като съм получил два ритника между краката, ще реагирам като покорно кученце, на което са заповядали да седне?
При друг случай Ив би се засмяла, представяйки си го като кротко домашно кученце. Знаеше, че човекът, който е вперил в нея пламтящите си сини очи, никога не ще бъде покорен. Ще прави каквото пожелае и ще понася последствията.
— С Уебстър разговаряхме служебно.
Той стисна брадичката й и процеди:
— Не се подигравай с мен!
— Наистина обсъждахме служебен проблем. Уебстър ми съобщи поверителна информация, заради което може сериозно да пострада. Започнахме да спорим, после… не знам какво го прихвана.
— Сигурен съм, че не знаеш — промълви Рурк. Беше толкова невинна, дори не осъзнаваше колко е привлекателна. Това го възбуждаше… нищо чудно, че е подлудила и Уебстър.
— Завари ме неподготвена — продължи Ив, — но щях да го поставя на мястото му. Но се появи ти, изтръпнах от кръвожадния ти поглед. После се нахвърлихте един срещу друг, все едно бяхте побеснели кучета, които се бият за кокал. А имаш нахалството да твърдиш, че аз се подигравам с теб!
— Да допуснем, че съм се разгорещил, че съм попрекалил. Но ти… ти насочи оръжието си към мен. — Не можеше да й го прости, сигурно щеше да си го спомня с огорчение до края на живота си.
— Точно така. — Тя блъсна ръката му. — Не съм толкова глупава, че да се хвърля да разтървавам двама обезумели от ярост мъже. Оръжието ми беше настроено да действа като електрошокова палка.
— Ама и аз съм един плачльо! Жена ми е искала само да ме зашемети! — Рурк неволно се засмя, макар че изобщо не му беше до смях. — Толкова ли си наивна, Ив!
— Нямаше да го използвам върху теб… може би. А ако случайно го бях направила, искрено щях да съжалявам. — Колебливо се усмихна. Стори й се, че съпругът й е готов на компромис, затова реши да му каже всичко, което беше намислила:
— Беше плувнал в пот, побеснял от гняв… и много, много секси. Искаше ми се да се хвърля към теб и да те ухапя ей тук. — Тя прокара пръст по шията му. — Бях смаяна от реакцията си. Докато осмисля чувствата си, ти ме притисна към стената.
— Иначе щях да те напляскам, което нямаше да ми достави толкова голямо удоволствие.
— Защо не те заварих в леглото тази сутрин? И защо откакто съм тук ме докосна само два пъти?
— Вече ти казах, че нямам намерение да се извиня за онова, което снощи се случи помежду ни. Не желая… и не мога да го сторя. Но… — Той нежно прокара пръсти през косата й. — Но не ти дадох право на избор. Нямам предвид физиологичната страна на въпроса — побърза да добави, преди тя да го прекъсне, — а емоционалната. Направих го нарочно. После се разкаях, изплаших се да не събудя спомените от детството ти.
— Какво общо има детството ми с нашите отношения?
Ив не осъзнаваше, че недоумението й подейства като балсам на наранената му душа.
— Страхувах се да не съм ти напомнил за твоя баща.
— Не! — потресено възкликна тя. — Как изобщо ти хрумна? Желаех те и ти го знаеше. Нищо, което правим в леглото, не ми напомня на… — Думите му възродиха в съзнанието й ужасяващи видения от миналото, но тя не ги прогони. — В онова, което той ми причиняваше, нямаше любов, страст, нито дори необходимост. Изнасилваше ме, защото бях във властта му. Изнасилваше собствената си дъщеря, защото беше чудовище. Не може да ми причини болка, когато съм с теб. Не му позволявай да ме нарани.
— Не очаквай да кажа, че съжалявам. — Рурк докосна страната й. — Ще те излъжа. Но повярвай, че те обичам с цялото си сърце. Никога не съм бил толкова искрен.