— Сигурен съм, че полицейски служители са информатори на Рикер — запротестира Бейлис. — На път съм да ги разоблича…
— Вярвам ти, капитан, но смятам, че законите трябва да се спазват, не да се заобикалят — прекъсна го Тибъл. — Особено от онези, които са дали клетва да ги защитават. Ще си вземеш платен отпуск и ще се ползваш с всички облаги, които се полагат на човек с твоя чин. Допълнително ще решим дали да получиш дисциплинарно наказание. Препоръчвам ти да се свържеш с представител на профсъюза, в който членуваш, или с адвоката си. Свободен си!
— Сър…
— Свободен си, капитан. Предпочитам да се въздържа от личен коментар.
Бейлис стисна зъби, обърна се и тръгна към вратата, но преди да излезе, хвърли унищожителен поглед към Ив.
— Капитан Рот.
— Сър! — Тя се изправи и продължи: — Моля да ми бъде предоставена документацията по разследването на подчинените ми. Смятам, че имам право да я получа, след като заподозрените са от моя участък.
— Капитан Рот, в твоя участък цари пълен хаос. Молбата ти е отхвърлена. В срок от двайсет и четири часа искам да получа рапорт, съдържащ пълен анализ на положението в 128-и полицейски район. Лично ще се заема с този въпрос.
— Слушам, сър. Разрешете ми да кажа още нещо.
— Говори.
— Поемам пълна отговорност за създалото се положение. Милс беше мой подчинен, а разкритията за него доказват, че не съм била на мястото си и не съм контролирала служителите в управлението. Готова съм да си подам оставката след приключване на разследването.
— Да не избързваме с решенията си, капитан. Очаквам те утре в дванайсет часа в моя кабинет.
— Слушам, сър.
Рот излезе, а Тибъл отново се облегна на бюрото си и се обърна към Ив:
— Лейтенант, искам да разбера доколко си се забъркала в тази каша и кой ти е дал сведенията за операцията на отдела за „Вътрешно разследване“. Много добре знаеш, че според устава си длъжна да отговориш на въпроса ми.
— Сър, затънала съм до шия, ако мога така да се изразя. Много съжалявам, но няма да се подчиня на заповедта ви. Отказвам да съобщя името на моя информатор.
Тибъл погледна Уитни и промърмори:
— Дължа ти петдесет долара. — Сетне отново се обърна към Ив: — Имах глупостта да сключа облог с твоя командир, който твърдеше, че ще запазиш в тайна името на човека, предоставил ти важните сведения. Направи ми впечатление, че си предприела задълбочено проучване на капитан Рот.
— Вярно е, сър. Проучването е свързано с разследването на убийствата на Коли и Милс. Според мен престъпникът е полицейски служител.
— Обвинението е много сериозно. Имаш ли доказателства?
— Не още, сър.
— Подозираш ли Рот?
— Подозирам всекиго от 128-и полицейски район. Рот е началник на участъка, естествено е да бъде главната заподозряна. Разпитах я, анализирах данните за нея и проверих каква е вероятността тя да е замесена в престъплението.
— Какъв е резултатът?
— Компютърът изчисли, че вероятността е в границите на осемдесет процента.
— Да, имаш основания да я подозираш. Знам, че си професионалистка и няма да ти губя времето с въпроси за начина, по който провеждаш разследването. Поне засега. Но искам честен отговор на един въпрос, лейтенант: съпругът ти има ли лични и делови отношения с Макс Рикер и дали тези отношения засягат нашата работа.
— Рурк няма делово партньорство с Макс Рикер. Прекъснал е отношенията си с него преди повече от десет години.
— А в личен план?
— Докато разпитвах Рикер, сър, останах с впечатлението, че той има зъб на Рурк. Не ми го каза направо, но намеците му бяха достатъчно ясни. Рурк е много богат и преуспяващ човек и… се ползва с вниманието на медиите. У някои хора положението му предизвиква омраза и завист. Но не мисля, че враждебното отношение на Рикер към съпруга ми засяга работата ни.
— Отговори ми честно, но… доста предпазливо. Бива те за политик, Далас. О, май те обидих.
— Не, сър — с половин уста отговори тя.
— Притеснява ли те фактът, че преследваш убиец, който може би е наш колега, при все че жертвите му са заподозрени в корупция?
— Не, сър. Вярвам, че всеки гражданин на тази страна трябва да се подчинява на реда и законите. Ние следим за спазването на тези закони. Нямаме правото, нито познанията да раздаваме правосъдие.
— Отговор на място. Джак, можеш да се гордееш с подчинената си. Лейтенант — продължи Тибъл, обръщайки се към Ив, която беше смаяна от похвалата му — ще рапортуваш само на твоя командир и ще го осведомяваш за всяко действие, което възнамеряваш да предприемеш. Свободна си.