— Съпротивата е излишна, лейтенант — учтиво каза единият и разтвори елегантния си шлифер, за да й покаже лазерния си пистолет.
С периферното си зрение тя забеляза, че онзи вляво заобикаля колата. Тъкмо когато се питаше дали рязко да се обърне и да го зашемети с оръжието си, по улицата премина десетинагодишно хлапе, което караше раздрънкай велосипед. Единият от нападателите сграбчи малкия в прегръдките си и допря оръжието си до шията му, сетне изсъска:
— Избирай — ако не се предадеш, хлапето ще пукне.
Безразличието, с което тези типове бяха готови да отнемат човешки живот, я вбеси.
— Пусни го! — Тя се престори, че изключва оръжието си.
Хлапето ужасено се блещеше и издаваше звуци като котенце, което душат с примка. Ив дори не го погледна, иначе едва ли щеше да се осмели да осъществи онова, което беше намислила.
— Качвай се в колата, лейтенант. И без излишен шум, защото ще пострадат невинни хора.
Ив дори не се поколеба. Стреля и оръжието сякаш подскочи в ръката й. Зарядът улучи в челото онзи, който държеше момченцето. Хлапето падна. Тя с облекчение чу ужасените му писъци, просна се на платното и отново стреля. Сетне се претъркаля под колата, сграбчи детето за крака и го дръпна до себе си.
— Не мърдай оттук! — извика му. — И престани да цивриш!
Докато се мъчеше да се измъкне изпод шасито и същевременно прикриваше малкия с тялото си, чу виещия звук на оръжие, последва го вик:
— Хвърли го! Хвърли го, мръснико, или онова, на което казваш мозък, ще изтече през ушите ти!
„Уебстър!“ — каза си Ив, излази изпод колата и мълниеносно се хвърли към противника си, който се строполи на улицата. Хвана го за косата и няколко пъти удари главата му в асфалта. Едва тогава се огледа и забеляза, че другият престъпник вече е обезоръжен от Уебстър и стои с вдигнати ръце.
— Отново ли ме следиш, Уебстър?
— Исках да поговорим.
Ив се изправи, намръщи се от болка и едва сега забеляза дълбоката драскотина на коляното си.
— Напоследък си много словоохотлив. Успя ли да се справиш с този мръсник?
— Така мисля. — Той се усмихна, като чу воя на сирени. — Позволих си да повикам подкрепление.
Куцукайки, Ив събра оръжията на тримата нападатели, които лежаха в безсъзнание. Върна се при колата, клекна и надникна отдолу.
Слава богу, хлапето вече не пищеше. Плачеше беззвучно и едри сълзи се търкаляха по луничавите му страни.
— Излез, момченце. Страшното мина! — извика му.
— Искам при мама.
— Естествено. Хайде, ела.
Малчуганът изпълзя на четири крака, изправи се и избърса носа си с опакото на дланта си, сетне изплака:
— Искам да си отида вкъщи.
— Добре, след малко ще те заведат. Много ли те боли?
— Не. — Долната му устна затрепери. — Колелото ми счупено ли е?
— Не знам. Ще помоля някого да провери.
— Мама ми е забранила да карам на улицата.
— А ти защо не я слушаш? Виж как си изпати! — Щом патрулната кола спря, тя направи знак на един от униформените полицаи: — Вземи велосипеда и се погрижи за хлапето. — Обърна се към момченцето и добави: — Кажи името си на този чичко. Той ще те заведе у дома. Ако майка ти иска да говори с мен… — Тя затършува из джобовете и с изненада установи, че този път не е забравила визитните си картички. — Нека ми се обади на този номер.
— Добре. — Малчуганът отново подсмръкна и любопитно я изгледа. Очевидно вече не се страхуваше.
— И ти ли си полицай?
— Разбира се. — Ив извади от задния си джоб белезниците. — И аз съм полицай.
Обърна по гръб първия нападател, провери пулса му и повдигна клепача му. Помисли си, че за този не са необходими белезници.
— Не биваше да рискуваш — обади се Уебстър, който беше застанал зад нея. — Трябваше да го убиеш, за да осигуриш безопасността на момчето.
— Моля те, не ме учи какво да правя — горчиво промълви тя.
— Ако беше закъсняла с частица от секундата, ако беше стреляла неточно, сега хлапето нямаше да се прибере при мама.
— Знам. Благодаря ти за помощта.
Уебстър кимна и се отдръпна, докато Ив нареди на униформените да обградят местопрестъплението и да разпръснат насъбралите се зяпачи.
Пристигна линейката, зад нея спря такси, от което изскочи Пийбоди и се спусна към началничката си. Уебстър се изненада, като видя как новодошлата отказа да се подчини, когато Ив й направи знак да не се приближава. Двете ожесточено заспориха, после Ив вдигна ръце и закуцука към линейката, за да превържат крака й.