Той се приближи до Пийбоди и развеселено попита:
— Как я накара да потърси лекарска помощ?
Тя едва скри изненадата си, като го видя, но с престорено безразличие сви рамене:
— Заплаших я с Рурк.
— Моля?
— Напомних й, че ако се прибере вкъщи, без да са дезинфекцирали и превързали раната й, той ще се ядоса и сам ще й окаже първа помощ, после ще я натъпче с болкоуспокояващи. Лейтенантът мрази лекарствата, особено опиатите.
— Ясно — нещо като укротяване на опърничавата.
— Двамата са склонни на взаимни компромиси и бракът им е щастлив.
— Забелязах. Ще ми позволиш ли да поговоря с нея?
— Не зависи от мен — каза Пийбоди, но се отдалечи, за да се погрижи да натоварят престъпниците в патрулните коли.
Уебстър уж нехайно отиде до линейката и се наведе да разгледа раната на Ив.
— Изглежда по-лошо, отколкото е в действителност, но панталонът ти е за боклука.
— Казах й на Пийбоди, че е само драскотина, ама тя се заинати като магаре на мост — кисело измърмори Ив.
— Раната е замърсена — отбеляза човекът с бялата престилка.
— Раната била замърсена — подигравателно повтори тя и стисна зъби, когато медикът затвори разреза. — Мразя всички лекари!
— Славата ви се носи, лейтенант. Колегата ми предложи двайсетачка, за да ви превържа вместо него. — Той довърши работата си, без да обръща внимание на намръщената й физиономия, сетне отстъпи една крачка и подхвърли: — Готово. Искате ли едно бонбонче, задето бяхте толкова послушна?
Искаше й се да го наругае, но не посмя, защото устните й потрепваха от болката. Изправи се и измърмори:
— Никога не си изкарвал толкова лесно двайсет долара.
Отдалечи се, като все още леко накуцваше, а Уебстър се изравни с нея и попита:
— След като се позабавлявахме, ще ми отделиш ли малко време?
— Трябва да поговоря с един човек, после да разпитам тези мили момчета, да напиша рапорт за произшествието… — Тя въздъхна. — Какво искаш?
— Да се извиня.
— Добре. Приемам извинението. — Тръгна към колата си, но когато той я хвана за рамото, изсъска: — Уебстър!
— Отдели ми само минутка. — Уебстър подскочи като ужилен, сетне пъхна ръце в джобовете си. — Снощи се поувлякох и много съжалявам, задето те злепоставих. Бях ядосан… повече на себе си, отколкото на теб, но това ми даде повод да… Мамка му, ще бъда съвсем откровен: още те обичам!
Навярно ако й беше нанесъл силен удар, тя нямаше да е толкова потресена.
— Какво? Какво каза?
— Да му се не види! Признанието, което ще направя, така ще засегне самочувствието ми, че седмици наред ще ближа раните си. Да речем, че след онази нощ преди години се влюбих в теб и не можах да те забравя, въпреки че престанахме да се виждаме. А когато през зимата пътищата ни отново се пресякоха, любовта ми пламна с нова сила. Но защо ли ти го казвам, след като засяга само мен?
Ив се питаше какво да отговори — нищо подходящо не й идваше на ум.
— Не знам какво да кажа — изтърси накрая.
— Не ми трябва съчувствието ти. Исках да изясним взаимоотношенията си, да се освободя от натрапчивото чувство, което ме преследва години наред. Рурк имаше право да избие зъбите ми. — Той докосна с език зъбите си, сякаш да провери дали още са на мястото си. — Което едва не направи. Няма значение. — Уж небрежно вдигна рамене и добави: — Иска ми се веднъж завинаги да приключа с този въпрос.
— Съгласна съм. Вече ти казах колко съм зае…
— Щом съм започнал със самопризнанията, ще споделя още нещо, което тежи на съвестта ми. Изпълнявах заповед, когато ти наприказвах онези врели-некипели за Коли. Повярвай, че се срамувах, смятах го за предателство, но нямах избор. Научих, че си била в Кулата на съвещание, на което е присъствал и Бейлис.
— Той е мръсник.
— Вярно е. — Уебстър въздъхна. — Знаеш ли, постъпих в отдела за „Вътрешно разследване“, за да бъда полезен на обществото, като разобличавам корумпираните полицейски служители. Няма да се правя на светец и да ти изнеса лекция за злоупотребата с властта, но…
— Радвам се — прекъсна го тя, — защото аз пък ще ти обясня това-онова за скъпия ти началник Бейлис.
— Знам истината. Снощи те пресрещнах пред дома ти не само защото копнеех да те видя. Не ми допадаше начинът, по който Бейлис ръководеше операцията. Все ни повтаряше, че трябва да гледаме на картината като цяло, но аз си мисля, че е по-важно да се обръща внимание на подробностите.
Обърна се и се загледа след отдалечаващите се патрулни коли, сетне продължи:
— Като се замислих върху подробностите, Далас, проумях, че преследваш убиец на полицаи. Следователно рано или късно ще се изправиш лице срещу лице с Рикер.