— Не ми казваш нищо ново. Изненадай ме.
— Добре. — Той се обърна. — Искам да ме включиш в твоя екип.
— Няма да стане.
— Ще сгрешиш, ако не ми се довериш. Обещавам и да не предизвиквам сцени като снощната.
— Пет пари не давам дали ежедневно ще ми се обясняваш в любов. Дори да исках да работим заедно, нямам право без разрешение да те привлека към моите сътрудници.
— Ти водиш разследването и избираш екипа си.
Ив отстъпи крачка, пъхна ръце в джобовете си и презрително го изгледа:
— Кога за последен път си участвал в акция, Уебстър?
— Беше доста отдавна, но това е като сексът — не се забравя. Мисля, че преди малко го доказах — все пак спасих живота ти, нали?
— Щях да се справя и без теб. Защо смяташ, че ще ми бъдеш полезен?
— Защото имам важна информация и ще се добера до нови сведения. Вероятно след тази операция ще напусна отдела за „Вътрешно разследване“. Ще подам молба да бъда преместен в „Убийства“ или в „Тежки престъпления“. Знаеш, че съм истински професионалист, Далас. Работили сме заедно, и то с добър резултат. Изпробвай ме, искам да изкупя греха си спрямо теб.
Ив се колебаеше. Първата й мисъл беше да откаже, но имаше няколко причини, които накланяха везните в негова полза.
— Ще си помисля — каза накрая.
— Съгласен съм. Знаеш как да се свържеш с мен. — Отдалечи се, после се обърна и се усмихна: — Не забравяй да изтъкнеш заслугата ми за залавянето на тези хубавци.
Ив намръщено го проследи с поглед. Още не беше съвсем сигурна какви цели преследва Уебстър.
— Привършихме тук, лейтенант. — Пийбоди, която изгаряше от любопитство, се приближи до началничката си. — Единственият нападател, който още се държи на крака, ще бъде закаран в ареста. Мъртвецът вече отпътува за моргата, другите двама към болницата. Записах името и адреса на хлапето. Да повикам ли някого от организацията за защита на децата? Редно е техен представител да присъства, когато вземате показанията на малкия.
— Почакай. Предпочитам някоя колежка да запише показанията му. Нали разбираш… бях принудена да използвам максималната степен на оръжието ми, затова е за предпочитане друг да се занимава с детето. Знаеш на какви тестове ни подлагат, когато при изпълнение на задълженията си убием човек. Ще опиша случилото се в рапорта до Уитни, но първо ще „поговоря“ с онзи глупак, дето излезе по-късметлия от съучастниците си. А сега да свършим онова, заради което дойдохме тук.
— Боли ли ви кракът?
— Не. — Тъй като сътрудничката й я наблюдаваше, Ив се помъчи да не куца.
— Слава богу, че Уебстър е бил наблизо — отбеляза Пийбоди.
— Да, извадих голям късмет. Искаш ли да не говорим по този въпрос?
— Както кажете — вие командвате.
— Добре, че от време на време си спомняш кой командва! — сопна се Ив, когато влязоха в сградата на Коли. — Няма да ти простя, че ме направи за смях пред колегите и пред зяпачите с глупавото настояване да потърся лекарска помощ заради някаква драскотина.
„Постигнах каквото исках, нали?“ — помисли Пийбоди, но тактично си замълча.
Някаква жена, която Ив не познаваше, открехна вратата на апартамента и подозрително изгледа посетителките.
— Аз съм лейтенант Далас от нюйоркската полиция. — Ив й показа значката си. — Ако обичате, искам да поговоря с госпожа Коли.
— Тя се чувства зле…
— Съжалявам, че я безпокоя в такъв момент, но разследвам смъртта на съпруга й. Трябва да й задам още няколко въпроса.
— Кой е, Карла? — Патси надникна през тясната пролука. Като видя Ив, в очите й проблесна омраза. — Ти си, значи! — възкликна и рязко отвори вратата, докато другата жена безпомощно кършеше ръце и се мъчеше да я успокои. — Как смееш да идваш в дома ми?
— Патси, успокой се. Докторът каза да си почиваш. — Непознатата се обърна към Ив: — Вървете си. Не виждате ли, че тя не е в състояние да разговаря?
— Не, пусни я! Искам да й кажа това-онова!
Ив влезе в коридора и едва не се сблъска със сержант Клуни, който промърмори:
— Патси, успокой се.
— Как да се успокоя? Утре погребват съпруга ми, а тази жена се опитва да опетни паметта му, да съсипе репутацията му, да унищожи всичко, за което е работил!
Клепачите й бяха подпухнали от сълзи, но тя вече не плачеше. Ив предпочиташе гнева й пред сълзите й.
— Госпожо Коли, грешите.
— Мислиш ли, че не съм чула, че не знам как си го очернила? — Подигравателно се усмихна, когато Ив погледна Клуни. — Не, не те е натопил той. Напротив, все ме убеждава, че само вършиш работата си…
— Патси! — Сержантът сложи ръка на рамото й и продължи да говори с равен глас: — Успокой се, нали не искаш да изплашиш децата?