Ив се огледа и с ужас забеляза, че стаята е пълна с дечурлига. Две бебета лежаха в креватчетата си, малко по-голямо дете, което току-що беше проходило, се приближи и я стресна, като се вкопчи в панталона й, за да запази равновесие. Момченцето, което при първото им посещение Пийбоди беше завела в парка, седеше на пода с момиченце на приблизително същата възраст. Двете хлапета не откъсваха поглед от нея. Личеше, че са изплашени.
Тя си помисли, че предпочита схватка с четирима въоръжени бандити, отколкото да усмирява разплакани малчугани.
— Карла, моля те, заведи децата в парка — обърна се Патси към жената, която очевидно бе нейна сестра.
— Не ми се ще да останеш сама.
— Не се безпокой за мен. Изведи децата, разходи ги. Цял ден са в тази стая.
Ив любопитно наблюдаваше приготовленията, които й напомниха на добре репетиран цирков номер. Сложиха бебетата в двойна количка, макар че те упорито се съпротивляваха и размахваха юмручета. Току-що проходилото дете тупна на дупето си и избухна в смях, докато му надяваха нещо като хамут с юзди. Настъпи суматоха, защото якето на момченцето беше изчезнало. Намериха го под леглото и наредиха на двете деца да се облекат и да се хванат за ръце. Оглушителните крясъци и бърборене внезапно заглъхнаха, когато шумната група се изниза от апартамента.
— Няма да те поканя да седнеш — тросна се Патси, — нито ще ти предложа кафе. Присъствието ти в този дом е нежелано. Съпругът ми беше прекрасен човек. — Тя се задави от сълзи, овладя се и добави: — Беше почтен до мозъка на костите си. Никога не би посрамил себе си и семейството си…
— Знам, госпожо Коли — прекъсна тирадата й Ив. — По време на разследването установих, че съпругът ви е невинен.
— Тогава защо разпространяваш лъжи по негов адрес? Защо позволи на колегите му да повярват, че той е взимал подкупи?
— Патси! — намеси се Клуни и сложи ръка на рамото й. — Лейтенант Далас само изпълнява задълженията си, както Тадж изпълняваше своите. Седни, успокой се.
— Искам тази жена да ми отговори! — сопна се тя, но позволи на Клуни да я настани на канапето. — Заслужавам да науча истината.
— Вярно е, Патси — каза Ив. — Единственото, което имам право да ти съобщя засега, е, че съпругът ти е работил под прикритие — трябвало е да изиграе ролята на ченге, което взима подкупи. Участвал е в операция за изобличаване на корумпираните служители в нюйоркската полиция. Според мен Тадж е загинал при изпълнение на служебния си дълг. Ще го отразя и в официалното заключение след приключване на разследването.
— Не разбирам… — Патси отново се просълзи и закри с длани лицето си. — Защо…
— Засега нямам право да разгласявам подробностите. Решена съм да заловя убиеца на съпруга ти и искам да ми помогнеш.
— Как да ти помогна? Извинявай, че се държах толкова грубо. Заповядай, седни. Ще приготвя кафе.
— Не си прави труда…
— Трябва да върша нещо, за да подредя мислите си. Извинете… връщам се веднага.
— Държи се мъжки — промълви Клуни, когато тя излезе. — Дори прекалено се владее. Сигурно не иска да тревожи децата. А като разбра какво говориш по адрес на съпруга й…
Ив рязко се извърна и подозрително го изгледа:
— Какви си й ги наговорил, сержант?
— Помъчих се да я успокоя, лейтенант! — тросна се той. — Да я убедя, че съпругът й е бил прекрасен човек, а ти само си вършиш работата. — Замълча за миг, овладя гнева си и добави: — Бог знае откъде е научила, че обвиняваш Тадж в корупция. Отказа да сподели дори с мен кой е „доброжелателят“. Преди два часа ми се обади. Разбрах, че е на ръба на нервна криза. — Взе някакво детско камионче, което беше захвърлено на пода и го разгледа, сякаш си даваше време да се успокои. — Човек не знае върху какво ще седне или от какво ще се спъне, когато къщата е пълна с дечурлига.
— Защо Патси те повика, сержант?
— Защото отчаяно се нуждаеше от съчувствие. Забелязал съм, че близките на наскоро починали хора търсят съчувствие, копнеят някой да ги успокои. Тъкмо затова съм тук. През последните два дни колегите говорят, че нарочно си опетнила името на Коли. — Той погледна Ив в очите. — Усъмних се в приказките им, но всъщност не те познавам — нищо чудно в обвиненията им да има известна доза истина. Но не съм споделил подозренията си с Патси. Задачата ми е да я успокоя, не да й създам допълнителни тревоги.
— Браво! Хрумва ли ти причина, поради която да реша да очерня почтен полицай, когото дори не познавам?
— Не — въздъхна Клуни. — Тъкмо това казах на Патси, казвах го и на себе си. — Реши да премълчи, че е споделил мнението си и с капитан Рот. — Но действията ти накараха колегите от 128-и участък да изпитват подозрение към теб, дори да те намразят. Не ги вини, реакцията им е оправдана.