— Кой ти го даде?
— Човекът, когото убихте. Тази сутрин ме нае за свой телохранител.
— Не думай!
— Разбира се, когато приех, не знаех, че вие сте полицейска служителка. Клиентът ми обясни, че сте психопатка с престъпни наклонности, която заплашва да избие цялото му семейство. Очевидно ме е излъгал. Приех думите му за чиста монета и едва по-късно разбрах, че съм сгрешил.
— Ако не си знаел, че съм ченге, защо ме нарече „лейтенант“?
— Не си спомням да съм се обърнал към вас по този начин.
— Позволил си да те подведат и си приел работата. Как се казваше работодателят ти?
— Хагърти. Кларънс Хагърти. Поне така се представи. Знаете ли колко потресен бях, когато разбрах, че ме е излъгал?
— Опитвам се да си представя колко си бил потресен — кратко отвърна Ив. — Сигурно си решил, че ще ме сплашите, като притиснете електрошокова палка до шията на невинно дете и причините неговата смърт.
— Всичко се случи с шеметна бързина. Ужасих се, когато Хагърти сграбчи момчето, и за съжаление реагирах прекалено мудно. Разбрах, че той не е човекът, за когото се представя, че ме е подвел. Изпитвам отвращение към типове, които взимат деца за заложници… — Той стисна устни и поклати глава. — Радвам се, че го убихте, лейтенант. — Усмихна се и добави: — Едва ли ще разберете колко съм ви благодарен.
— Престани да ме правиш на глупачка! — Ив се приведе. — Нима си въобразяваш, че ще повярвам на тази зле скалъпена история? Да не мислиш, че ще мине в съда?
— Не виждам причина да се съмнявате в думите ми. С удоволствие ще ви предоставя документи, свидетелстващи, че съм бил нает от господин Хагърти. Изрядно поддържам документацията си.
— Обзалагам се!
— Разбира се, в случая това изобщо не ме оневинява. Безсъмнено ще ми бъде отнето разрешителното за работа. Очаква ме затвор или в най-добрия случай — домашен арест. Готов съм да понеса наказанието си.
— Работиш за Макс Рикер.
— Боя се, че името ми е непознато. Но ако въпросният господин Рикер е ползвал услугите ми, то всичко е надлежно отразено в моята картотека. С удоволствие ще ви я предоставя.
— Очакват те минимум двайсет и пет години затвор, Ригс.
— Дано съдията да не бъде прекалено строг към мен, тъй като този Хагърти най-съзнателно ме заблуди. И с пръст не съм пипнал момчето. Бях подведен. — Той разпери ръце. Изглеждаше спокоен и невъзмутим. — Повтарям, че съм готов да понеса наказанието си, каквото и да е то.
— Разбира се! По-добре да гниеш в затвора, отколкото да те очистят като Луис.
— Моля? Кой е този Луис?
— Вече е в гроба. Двамата с теб знаем, че Рикер не обича да губи. Нищо чудно да те споходи съдбата на бедния Луис.
— Извинете, лейтенант, но не ви разбирам.
— Няма страшно, ще повторя въпросите, а ти се постарай да ми отговориш.
Разпитва го повече от час, като ту променяше тактиката, ту изпращаше Фийни да я смени.
Ригс невъзмутимо повтаряше своята версия, сякаш беше добре програмиран дроид.
— Изведете го! — нареди Ив, когато почувства, че нервите й няма да издържат, и с тежки стъпки напусна помещението. — Този тип няма да „пропее“ — обърна се към Фийни. — Този път Рикер е изпратил човек с ум в главата. Все пак забелязах, че Ригс е обезпокоен. Не е очаквал, че съучастникът му ще хване момчето. Той не е глупав, но онези двамата не са от неговата класа. Ще удвоя охраната им в болницата и ще помоля всеки час лекарите да ме осведомяват за състоянието им.
— Ако Ригс си намери добър адвокат и не се отклони от версията си, ще лежи по-малко от пет години.
— Известно ми е. Той също го знае. Повдига ми се от самодоволната му физиономия. Да проверим какви данни имаме за двамата главорези в болницата. Дано да открием нещо, с което да ги притиснем.
— Веднага ще се заема. Вече не е необходимо да се крием, затова предпочитам да работя в управлението.
— Добре. Ще изготвя рапорта за командира, после отивам вкъщи — там също ме чака работа.
Когато най-сетне приключи рапорта, дежурството й отдавна беше свършило. Освободи Пийбоди и тръгна към гаража. Болката в крака я подлудяваше. Слепоочията й пулсираха — сигурен признак, че я очаква непоносимо главоболие.
Но най-лошото тепърва предстоеше. Като стигна до нивото, на което беше оставила автомобила си, и видя в какво състояние е превозното й средство, пред очите й причерня.