— Грешиш — обади се той с привидно безразличие, но Ив продължи, сякаш не го беше чула:
— Но след като вече си се намесил, искам да работим заедно.
Очите му гневно проблеснаха:
— Толкова наивен ли ме мислиш? Предлагаш ми залъгалка като на капризно дете.
— Не! Не е вярно! Престани да ме гледаш така, защото губя апетит. — Хвърли вилицата и продължи: — Наистина ми е необходима помощта ти. Помолих те да работим заедно още преди днешната случка, нали? Нищо не се е променило, само дето Рикер изпрати втори отряд „горили“ да ме сплашат, а аз се справих с тях. Сигурно е побеснял от гняв, като е научил какво се е случило. Ако работим заедно, и двамата ще получим каквото искаме. — Тя въздъхна. — Всъщност ти едва ли ще получиш каквото искаш — навярно желанието ти е да изпечеш на скара черния дроб на Рикер и да го изядеш. Все пак ако се съюзим, ще си отмъстим… в рамките на закона, разбира се.
— За разлика от теб аз не се съобразявам със закона!
— Рурк! — Тя хвана ръката му. — Мога да го заловя и без твоята помощ, само че ще ми отнеме повече време. Ти можеш да се добереш до него и сам. Може би ще действаш по-бързо от мен и отмъщението ще ти достави задоволство. Ще те попитам нещо и искам откровен отговор. Не предпочиташ ли Рикер дълги години бавно да гасне в затворническата килия, отколкото да умре от ръката ти?
Рурк се замисли и отвърна:
— Не.
— Ужасен си, Рурк! Тръпки ме побиват от теб!
— Не ме съди прибързано, лейтенант. Ще ти помогна. Ще го направя заради теб, макар че ми струва много… прекалено много.
— Знам и съм ти благодарна.
— Не ми благодари, докато не приключим. Защото ако разбера, че планът ти е на път да се провали, ще действам както намеря за добре. Казвай какво искаш от мен.
Ив облекчено въздъхна.
— Първо, искам да разбера защо от „Вътрешно разследване“ са изпратили Коли в „Чистилището“. Кого или какво е трябвало да наблюдава? Днес Бейлис подхвърли, че Рикер по някакъв начин е свързан с „Чистилището“. Ти пък твърдиш, че преди повече от десет години си прекъснал деловите си отношения с този човек.
— Точно така. Обаче му отнех най-доходните предприятия. По-късно ги продадох или ги преустроих. Допреди пет години „Чистилището“ принадлежеше на Рикер, после стана моя собственост. Не, не ме гледай така — добави, като видя изуменото й изражение. — Наистина не съм разговарял с него отпреди десет години. Сделката за бара беше осъществена чрез мои представители.
— Защо не си ми казал, че Рикер е бившият собственик на „Чистилището“?
— Защото не си ме питала, лейтенант.
— За глупачка ли ме вземаш? — гневно възкликна тя и закрачи напред-назад, за да се успокои, да размисли.
— Освен това — добави Рурк, — когато убиха Коли, изобщо не свързах престъплението с факта, че Рикер е бившият собственик на клуба. След като купих заведението, основно го преустроих и смених целия персонал.
— Може би някои негови хора още посещават клуба и сключват там сделките си.
— Невъзможно е… иначе щях да науча. Ако наистина се сключват сделки, те са маловажни.
— Един полицай бе убит там, което съвсем не е маловажно.
— Имаш право.
— Защо Рикер е продал „Чистилището“?
— Навярно се досещаш, че преди да купя заведението, направих съответните проучвания и открих, че той бърза да се отърве от него, защото е станало прекалено „неудобно“. Рикер има навик да продава онова, от което вече няма полза. Всъщност това е основен принцип в бизнеса.
— Как се е съгласил да ти продаде бара, щом толкова те мрази?
— Едва по-късно разбра кой е новият собственик. Казаха ми, че побеснял от гняв, но вече беше подписал договора за продажбата. — Рурк се облегна на стола и се замисли. — Допускам, че за да ми отмъсти, е пуснал слух за сключване на тъмни сделки в „Чистилището“, нищо чудно дори да е изпратил свои хора да въртят незаконна търговия в клуба. Точно така… сигурно се е надявал да накърни репутацията ми. Изчакал е, докато барът заработи на пълни обороти и се посещава от изискана клиентела, после се е опитал да очерни реномето му. Рикер е прочут с търпението си. Нищо не му е струвало да изчака няколко години.
— Ясно… Май имаш право. Разпространявал е слуховете чрез своите хора в полицията. „Новината“ е стигнала до ушите на служителите от „Вътрешно разследване“, които са уредили Коли да работи под прикритие в бара. Все повече започвам да вярвам, че горкият човек е умрял напразно.