— Сигурен съм, че ще отмъстиш заради него. — Рурк се изправи.
— Да, ще се постарая да има възмездие за престъпника. Слушай, искам достъп до строго секретна информация и не искам никой да разбере за проучванията ми.
Рурк се усмихна. Очите му вече не приличаха на късчета лед, а на сини езера.
— Лейтенант, разчитай на помощта ми.
Макс Рикер повали на пода разкошния дроид, когото наричаше Марта, и гневно стъпка главата му.
Канарди безмълвно изчакваше да премине пристъпът на ярост. И преди беше присъствал на подобни сцени и знаеше, че когато клиентът му е вбесен, е способен на убийство.
Тишината в просторната всекидневна се нарушаваше само от хрипливото дишане на Рикер и ужасяващото пращене на пластмаса и метал. Да, Канарди и преди беше присъствал на подобни сцени, но с течение на времето пристъпите ставаха все по-страшни.
Вече започваше да си мисли, че е настъпил моментът да задейства грижливо подготвения си план за бягство и спокойно да прекара остатъка от живота си в красивата къща на планета Рай, която беше купил под чуждо име.
Ала днес все още търпеливо изчакваше бурята да отмине.
— Нещастници! Некадърници! — крещеше Рикер. — Да не могат да се справят с една жена! Само да ми паднат в ръцете, хубавичко ще ги подредя!
Ритна като топка главата на дроида. Въздухът беше натежал от миризмата на изгорели кабели. Както винаги след всеки пристъп Рикер се поуспокои. Отиде на бара и си наля от любимото си розово питие — подсладен ром, смесен с барбитурати.
— Казваш, че единият е мъртъв, така ли? — обърна се към адвоката. Говореше равнодушно, все едно питаше колко души ще дойдат на вечеря.
— Да. Онази мръсница уби Йейли. Инес и Мърдок са в болницата, а Ригс е арестуван. Няма да ни подведе — упорито ще се придържа към историята за човека, който го е наел. Ригс е умен…
— Глупак е! — прекъсна го Рикер. — И четиримата са от един дол дренки. Оцелелите трябва да бъдат очистени.
Канарди очакваше тази заповед и се беше подготвил.
— Съгласен съм за Инес и Мърдок, но ако отстраним Ригс, който ти е останал верен, ще загубим доверието на хората от организацията.
Рикер отпи от чашата си и сребристите му очи изпитателно се втренчиха в адвоката:
— Защо мислиш, че ми пука за доверието на подчинените ми?
— Трябва да се съобразяваш с някои фактори — отвърна Канарди. Знаеше, че поема неоправдан риск. — Ако при дадените обстоятелства проявиш снизхождение към свой подчинен, както при други обстоятелства наказа Луис, ще докажеш на хората си, че оценяваш предаността и наказваш предателството. Освен това винаги можеш да ликвидираш Ригс… след известно време.
Среброкосият продължи да отпива от розовата течност и постепенно се успокои.
— Имаш право. Разбира се, че имаш право. — Широко се усмихна и лицето му засия. — Благодаря за съвета. Май позволих на гнева да надделее разума ми, но онази мръсница буквално ме подлудява. Да-а-а, струва си да почакаш, за да постигнеш определена цел.
Години наред беше чакал удобен момент да си отмъсти на Рурк, сетне го беше улучил на най-слабото място.
Ала предчувствието за близката победа го правеше нетърпелив, все по-трудно му ставаше да чака.
— Предай на господин Ригс, че одобрявам поведението му и че ще го възнаградя за неговата преданост.
Тръгна към грамадния прозорец, заемащ едната стена на всекидневната, и едва не се спъна в останките на дроида. Втренчи се учудено в жалката купчина от метал и пластмаса, сякаш се питаше какво се е случило. Сетне поклати глава, заобиколи я, плъзна встрани стъклената врата и излезе на терасата, от която се виждаше добре поддържаната морава пред къщата.
— Посветих живота си на изграждане на империята, която един ден ще принадлежи на моя син. Всеки човек трябва да притежава нещо ценно, което да завещае на сина си… — Настроението му беше претърпяло коренна промяна, изглеждаше завладян от мечтите си. — Но преди да настъпи този момент, ще осъществя целите си. Първостепенната ми задача е да унищожа Рурк. Ще го накарам да ме моли за милост, Канарди, повярвай ми. — Отпи от чашата си и със задоволство се огледа. Беше доволен от живота, чувстваше прилив на сили. — А като приключа с него, ще поставя на колене проклетата полицайка.
Шестнайсета глава
Компютрите в кабинета на Рурк, до които никой нямаше достъп, бяха последни модификации. Тъй като не бяха регистрирани, службата за компютърна охрана не подозираше за съществуването им, а информацията, получена чрез тях, оставаше в тайна. А човек с уменията на Рурк можеше да открие най-засекретените сведения благодарение на свръхмодерната техника.