Выбрать главу

— Не се надявай на голям успех. Макс е стара лисица и едва ли е оставил следи. Парите, които раздава, навярно са препрани неведнъж.

— Бял флаг ли вдигаш? Можеш ли да го проследиш?

Той вдигна вежди:

— Според мен въпросът е риторичен. Задачата ще отнеме доста време.

— Започни веднага. Може ли да използвам другия компютър да направя справка за няколко души?

— Почакай. — Рурк даде няколко неразбираеми команди на машината, набра някакъв шифър. Компютърът тихо забръмча. — Автоматично ще проникне през първите лейъри — обясни той. — По този начин работата ти ще се ускори и ще се улесни. Продиктувай ми имената на другите заподозрени.

Тя го изгледа и промълви:

— Най-вече ме интересува Ру Маклийн.

Дори ако се изненада или разгневи, Рурк не се издаде, а само попита:

— Подозираш ли я?

— Тя е управителка на заведението, би трябвало да знае с какво се занимават посетителите, дали се сключват незаконни сделки. Преди малко разбрах, че Макс Рикер е бившият собственик на „Чистилището“; вече знаем, че от „Вътрешно разследване“ подозират някаква връзка между него и човек, работещ в бара. Предполага се, че Ру Маклийн ще знае дали той осъществява някакви делови контакти в „Чистилището“. Но ти сигурно вече си се досетил да събереш информация за нея.

— Разбира се. Още вчера я проверих, и то много съвестно. Компютър, изнеси на монитор номер три данните от проучването на Ру Маклийн. — Отново се обърна към Ив и добави: — Прегледай информацията. Не открих нищо обезпокояващо, но ако Ру играе с Рикер, ще бъде много предпазлива. Познава ме и знае на какво съм способен.

— Би ли рискувала да си навлече гнева ти?

— Едва ли.

Ив първо се заинтересува от банковата й сметка и изненадано възкликна:

— Господи, плащаш й цяло състояние!

— Което по принцип ми осигурява безрезервна преданост. Ру е заслужила всеки цент, защото всъщност е управителка на клуба. Направи ли ти впечатление, че не е стисната и харчи парите си за забавления. През зимата прекара почивката си на Сейнт Бартоломю. Казват, че и Рикер имал имение там. — Той отиде до бара, наля си бренди и добави: — Утре ще я разпитам по-подробно с кого е прекарала зимната си ваканция.

— Мислиш ли, че ще ти отговори?

— Да. Ще разбера, ако лъже.

Ив стреснато вдигна поглед и се втренчи в красивото лице на съпруга си. Помисли си: „Бог да е на помощ на Маклийн! Ще бъде безмилостен към нея, ако го излъже.“

— Предпочитам аз да я попитам.

— Дори ако по някакъв начин е свързана с Рикер, това едва ли ще помогне на разследването. Тя е моя служителка, предпочитам сам да уреждам недоразуменията с подчинените си.

— Дано да не я изплашиш и да побегне.

— Ако има причина да се страхува, няма как да се скрие от мен. Ще ти дам възможност да я разпиташ. Имаш ли други заподозрени, които искаш да провериш?

— Защо отказваш да ми помогнеш? — попита тя, вместо да му отговори.

— Напротив. — Рурк разпери ръце, сякаш да покаже, че кабинетът със сложната апаратура е на нейно разположение. — Позволи ми един въпрос, лейтенант. Убиецът на колегите ти ли искаш да заловиш или Макс Рикер?

— Разбира се, че искам да хвана убиеца! — тросна се тя. — Но съм убедена, че по някакъв начин Рикер е свързан с престъпленията, затова ще арестувам и двамата.

— Отново те питам: имаш му зъб, защото подозираш, че стои зад корумпираните ченгета, или заради едновремешните ни делови отношения. Кое от двете е вярно?

— И двете. — Ив несъзнателно зае такава поза, сякаш се готви за ръкопашен бой. — Имаш ли нещо против?

— Не. Освен ако не възнамеряваш, когато настъпи моментът за равносметката да се изпречиш помежду ни. — Той се втренчи в чашата си с бренди и добави: — Защо сама да си навличаш неприятности? Ще ми продиктуваш ли имената на другите заподозрени?

Ив си помисли, че не желае да си навлича неприятности, но ще се постарае да се добере до Рикер преди съпруга си.

— Лейтенант Дон Уебстър — отсече.

Рурк леко се усмихна:

— Хм, много интересно. Какво мислиш за него — че е убиецът или следващата жертва?

— В момента нямам мнение, което означава, че той може да бъде и престъпник, и жертва. Днес отново ме проследи с колата си. Може би наистина е искал да се извини заради абсурдното си поведение или са разиграли пред мен добре репетирана сценка. Трябва да науча всичко за него, преди напълно да му се доверя.

Рурк безмълвно натисна няколко клавиша и данните се появиха на следващия стенен монитор.