— Вече си го проучил, така ли?
— А ти какво мислиш? — невъзмутимо попита Рурк. — На пръв поглед изглежда чист като пословичния току-що паднал сняг. Ако го преценяваш от гледната точка, която си използвала при преценката на Рот, той задължително трябва да влезе в списъка на заподозрените.
— Грешиш — има много важен аргумент в негова полза. — Ив се приближи до монитора и се намръщи, докато проучваше данните. — Знаел е, че Коли не е корумпиран. Ако се съди по веществените доказателства и по психологическия профил, изготвен от доктор Майра, убиецът ликвидира жертвите си, защото са корумпирани. Защо Уебстър би убил Коли, за когото е знаел, че е невинен? Не, подозренията ми към него ще отпаднат, ако не се установи, че не е бил корумпиран.
— Ами ако е взимал подкупи?
— Тогава бих предположила, че е убил Коли, за да не го издаде. Какви са тези плащания? През последните две години ежемесечно са превеждани едни и същи суми на някоя си Ладона Кърк.
— Това е сестра му. Разведена е, а той й помага да завърши следването си. Тя учи медицина.
— Хм-м. Може би е само прикритие.
— Проверих. Всичко е съвсем законно. Между другото, тази Ладона Кърк е сред отличниците на курса. — Рурк отпи от брендито си и продължи: — Твоят приятел от време на време си позволява да се позабавлява в някое казино. Играе с малки залози, личи си, че не е запален комарджия. Най-големите му разходи са за целогодишна карта за посещение на бейзболните мачове от Висшата лига и за отвратителни, но скъпи костюми, изработени от второкласен модист. Не притежава големи спестявания, но живее добре. Което не е трудно, защото е добре платен. И двамата сте с чин „лейтенант“, но той взима двойно по-голяма заплата от теб. На твое място бих се оплакал от явната несправедливост.
— Представи си! Типовете, които по цял ден киснат зад бюрото са по-добре възнаградени от ченгетата, рискуващи живота си! — иронично подхвърли Ив. — Виждам, че си го проучил задълбочено.
— Старая се.
Ив реши, че е по-добре да не му натяква за Уебстър.
— Помоли ме да го включим в нашия екип.
— Моля?
— Да го включим в разследването, Рурк. Твърди, че е засегнат, задето са го принудили да ми подхвърли невярна информация. Знаеш ли, стори ми се искрен.
— Интересуваш ли се от мнението ми?
„Понякога е трудно да си женен!“ — мрачно си помисли тя.
— Питам дали ще възразиш, ако той се включи в екипа ни?
— Ами ако ти кажа, че възразявам?
— Тогава няма да го вземем. Можеше да ни помогне, но не желая да се караме заради него.
— Скъпа Ив! — Стояха от двете страни на бюрото и напрегнато се взираха един в друг. — Не се безпокой, че ще ревнувам. Постъпи както намериш за добре. А сега трябва да се заема за работа — добави и се обърна към компютъра. — Имаш ли други заподозрени?
— Още няколко души.
— Използвай този компютър. — Той седна зад бюрото.
Ив също зае мястото си и си помисли, че бракът е неразрешима загадка. Струваше й се като мозайка с прекалено много елементи, формата, на които непрекъснато се променяше. Изглежда, Рурк не възразяваше съпругата му да работи с Уебстър, когото само преди двайсет и четири часа той здраво беше напердашил.
А може би се преструва и съгласието му е само блъф… за да я подложи на изпитание. Реши по-късно да обмисли положението и се захвана за работа. Оставаше й да проучи хората, за които Патси Коли твърдеше, че са били приятели на съпруга й: детективите Гейвън и Пиърс, както и полицай Гудман и сержант Клуни.
На пръв поглед всички изглеждаха почтени.
Детектив Арнолд Гейвън имаше успешна кариера и многократно беше награждаван. Радваше се на щастлив брак, имаше петгодишна дъщеричка. В свободното си време играеше в полицейския бейзболен отбор.
Почти същите данни фигурираха в биографията на детектив Джон Пиърс, само че вместо дъщеря той имаше тригодишен син.
Полицай Томас Гудман беше с две години по-млад от двамата си колеги, предстоеше му повишение, при което щеше да получи детективска значка. Наскоро се беше оженил, в неделните дни изнасяше проповеди в църквата, към която принадлежеше.
„Религиозен е — помисли си Ив. — Дали има нещо общо с трийсетте сребърника?“
Сержант Клуни имаше зад гърба си двайсет и шест години служба в полицията, през дванайсет от които беше работил в 128-и участък. Най-любопитното бе, че е бил партньор на Рот, после тя шеметно се издигнала, а Клуни си останал сержант. Ив си каза, че това би предизвикало завист и омраза у по-амбициозен човек.
Той беше женен и въпреки че съпругата му не живееше с него, нямаше сведения да са разделени или разведени. Синът му Тад е бил убит при изпълнение на служебния дълг. Ив озадачено се намръщи, като прочете описанието на обстоятелствата, при които бе загинал младежът. Тад влязъл в денонощен супермаркет тъкмо когато банда крадци извършвали обир. Според свидетелите той извадил оръжието си, закрил с тяло някакъв изплашен човек, но го нападнали в гръб. Починал на място от множеството прободни рани. Нападателите успели да избягат и убиецът на младежа не бил открит. Тад Клуни е бил женен, имал е невръстна дъщеричка.