Сержант Клуни е претърпял непоправима загуба. Възможно ли е човек с безупречна репутация в полицията от мъка да се превърне в безмилостен убиец?
Накрая Ив се зае да проучи капитан Бойд Бейлис.
Първоначалните сведения показваха, че Бейлис е прекрасен човек и стожер на местното общество. Редовно посещаваше църковните служби, председател бе на няколко благотворителни организации, двете му деца посещаваха скъпи частни училища. Женен бе от осемнайсет години, на съпругата си дължеше богатството и общественото си положение.
„Никога не е патрулирал по улиците — помисли си Ив. — Дори когато е бил обикновен полицай, пак се е занимавал с канцеларска работа. Бил е в администрацията, в отдел за «Веществени доказателства» — накратко, роден е за чиновник.“
Но благодарение на острия си ум Бейлис бързо се е издигнал, накрая е попаднал в отдела за „Вътрешно разследване“, където е намерил призванието си. Най-интересното бе, че и друг път е бил порицаван от началниците си, предупреждавали са го да промени стила си на работа. Обаче винаги е съумявал да се добере до истината, поради което шефовете му са предпочитали да си затварят очите за „нестандартните“ му методи. Използвал е незаконни прийоми като подслушване и тайно наблюдение, а най-любимият му похват е бил да противопостави един на друг двама полицаи. Ив се запита дали човекът, който безскрупулно унищожава кариерата на свой колега, е в състояние да го унищожи и физически.
Ала най-интересното й попадение бе, че след провала на операцията по задържането на Рикер Бейлис отново е бил порицан заради опита си да злепостави сержанта, отговарящ за веществените доказателства. Стигнал бил чак дотам, че да упражнява тормоз върху съпругата и децата на сержанта, след което го държал четири часа в помещението за разпит на „Вътрешно разследване“, без да му позволи да повика адвокат.
В данъчната служба се получило анонимно обаждане. Не било доказано, че източникът на информацията е Бейлис или човек от екипа му, но все пак била извършена данъчна проверка на сержанта. Не било установено нарушение, но набеденият полицай загубил много време и голяма сума, която е трябвало да плати на адвокат.
Ив си каза, че си заслужава да обърне по-специално внимание на Бейлис и на онеправдания сержант Мат Майерс.
Налагаше се да проникне по-дълбоко, но й липсваше техническо умение. Погледна Рурк, ала изражението му й подсказа, че не бива да прекъсва работата му. Страхуваше се да не се изложи, като не успее да проникне във файла с личната характеристика на Бейлис, затова опита друг подход.
Обади се на Уебстър и без предисловия лаконично каза:
— Разкажи ми всичко за Бейлис.
— Той е фанатик, който се представя за кръстоносец. За съжаление успя да подведе и мен. Много късно съзнах заблудата си. Обсебен е от своята мисия, но вдъхва доверие на хората — все едно е пророк, проповядващ нова религия.
Ив се облегна на стола и промърмори:
— Нима?
— Да. Замайва те със сладки приказки и преди да се усетиш, затъваш в блатото. Обаче не мога да отрека, че има страхотен нюх и е спомогнал за уволняването на много корумпирани ченгета…
— Без да подбира средствата си, нали? — прекъсна го тя.
Уебстър въздъхна и се почеса по темето:
— Вярно е… особено през последната година. Понякога методите му са ме карали да настръхвам. Сигурен съм, че притежава досиета за всички полицаи от участъка, но никога не ми е предложил да се възползвам от информацията. Често прекрачва границата на позволеното… едно време безрезервно го подкрепях.
— Какво те накара да промениш мнението си?
— Случилото се със сержант Майерс. Той отговаряше за веществените доказателства по делото срещу Рикер, които загадъчно изчезнаха. Бейлис буквално отрови живота на бедния сержант. Твърдеше, че той е подкупен от Рикер, макар да нямаше никакви доказателства. Навярно е смятал, че сержантът доброволно ще напусне, но това не се случи. Майерс беше непреклонен. Когато невинността му се доказа, го прехвърлиха в друг град, ала Бейлис не можа да преглътне унижението да бъде порицан от началника в Кулата.
— Значи Тибъл го е ударил през пръстите.