— Точно така. Малко след провала със задържането на Рикер той пусна в ход операцията с участието на Коли. Може би си въобразяваше, че ще докаже качествата си и ще блесне пред началството… Страхувам се, че не мога да ти помогна, Далас. Бейлис е непредсказуем.
— Знаеш ли дали този Майерс още работи в участъка в онзи забутан град?
— Не съм чул да е напуснал. — Уебстър изумено я изгледа: — Божичко, нима мислиш, че Бейлис е убиецът на ченгета?
— Защо не? По този начин ги отстранява от пътя си. Слушай, Уебстър, още ли искаш да се включиш в нашия екип?
— Да, искам го с цялото си сърце!
— Смятай се за приет. Ето и първата ти задача: поинтересувай се от Майерс, провери дали не е станал жертва на нещастен случай. Ако още е жив, разбери дали наскоро е посещавал нашия красив град.
Макар че отдавна беше напуснал отдел „Убийства“, Уебстър веднага схвана накъде бие Ив и кимна:
— Да, Майерс със сигурност има зъб на корумпираните си колеги. Имаш ли теория, върху която работиш?
— Имам няколко теории… ще видим какво ще излезе. Най-важното в момента е да получа разрешение за достъп до персоналните файлове на Бейлис.
— Никога няма да го получиш — измърмори той.
— Когато това стане — невъзмутимо продължи Ив, — ще ми помогнеш да пресеем информацията, съдържаща се във въпросните файлове.
Прекъсна връзката, обърна се и видя, че Рурк я наблюдава. Изражението му беше непроницаемо.
— В Бейлис ли се съмняваш? — попита я.
— Макар че се изкарва борец за справедливост, под грижовно подрязаните му нокти има кал. Каква е разликата между това нарочно да съсипваш живота на хората или да ги унищожаваш физически? — Тя сви рамене. Поръчах на Уебстър да се заеме със сержант Майерс. Ще видим какво ще излезе. Всъщност не вярвам, че Бейлис е убил двамата си колеги. Мисля, че не притежава достатъчно смелост, пък и Коли не е бил корумпиран. И все пак интуицията ми подсказва, че някак си е свързан с убийствата.
— Ако държиш, лесно ще проникна в личните му файлове.
— Не, ще поискам официално разрешение за достъп, за да имам основание после да разпитам Бейлис.
— Поискай и разрешение за проучване на досието на Върнън.
— Предвидила съм го… — започна Ив, сетне скочи на крака и възкликна: — Проследил си източника на парите!
— Точно така. Следата е много заплетена, но безпогрешно води към „Макс Рикер Ънлимитид“. Разбира се, това не е доказателство, че Рикер е давал пари на Върнън, но все пак е замесена неговата корпорация. Изглежда, бившият ми делови партньор е започнал да оглупява — промърмори Рурк. — Или е станал по-непредпазлив. Някога би ми отнело двойно повече време, за да се добера до информацията.
— Може би ти си поумнял — подхвърли Ив. Застана до Рурк, сложи ръка на рамото му и се загледа в монитора. Видя номера на банкови сметки, имена, названия на компании, които не й говореха нищо. Внезапно забеляза нещо, което я накара доволно да се усмихне.
— Виж ти! Не ме ли лъжат очите? Господин Канарди се оказва юридически представител на „Нортийст Манифакчъринг“, дъщерна компания на корпорацията на Рикер.
— Точно така.
— Ето още един изумителен факт. Канарди е разпоредил изпращането на крупна сума, която е била прехвърлена от корпорацията на „Нортайст“, а оттам в казино на междупланетната станция Вегас II, откъдето Върнън я е получил под формата на печалба от хазартни игри.
— Гордея се с теб, скъпа. — Рурк хвана ръката й, която лежеше на рамото му, и притисна устни към дланта й.
— Благодаря за комплимента, но ти си изготвил толкова ясна диаграма, че и слабоумен би проумял истината. Копнеех да смачкам фасона на онзи надут пуяк Канарди, а сега той ми падна в ръцете… Само дето не мога да използвам информацията. — Тя нервно закрачи из кабинета. Внезапно престана да се разхожда и възкликна: — Освен ако накарам Върнън да проговори!
„Непременно ще го накарам!“ — повтори наум, после застана така, че в обсега на екрана на комуникатора да бъде само прозорецът, и се свърза с командира. Нуждаеше се от помощта му, за да постигне целта си.
Рурк безмълвно я наблюдаваше. Възхити се от начина, по който тя запозна Уитни с фактите. Говореше спокойно, наблягаше на подробностите, аргументираше се. Той прекрасно познаваше съпругата си и вече знаеше какво е решила да предприеме. Не се изненада, когато Ив помоли командира да й съдейства за разрешително за арестуването на Бейлис. Уитни й обеща, че ще й издейства разрешително на следващия ден.
— Сър, наложително е да задържим капитан Бейлис още тази нощ.
— Лейтенант, капитанът е висш служител в нюйоркската полиция. Трудно ще убедя който и да било съдия да издаде разрешително за арестуването му във връзка с убийствата на двама полицаи.