Выбрать главу

Харун се пресегна и натисна бутона за седмия етаж. Мъжът натисна осмия. Асансьорът спря на четвъртия и там се качи камериерка с количка, която слезе един етаж по-горе.

Асансьорът тъкмо подмина петия етаж, когато мъжът се пресегна и натисна големия червен бутон за аварийно спиране. Харун се обърна да го попита какво става, но онзи безшумно изстреля куршум от деветмилиметров „Уелрод“ със заглушител в челото му и му пръсна мозъка. Харун беше мъртъв, преди да рухне на пода на асансьора.

Антъни Прауис избърса малкото кръв със салфетка от количката за рум сървис. После бързо смъкна дрехите от жертвата си и се преоблече в униформата на хотел „Метропол“.

Натисна аварийния бутон и асансьорът продължи да се издига към седмия етаж. След като се увери, че коридорът е празен, Прауис прегледа картата на етажа, извлече трупа в едно сервизно помещение, а после изтика количката покрай един ъгъл към стая 728.

— Защо не си вземеш душ? Горещ и продължителен — каза Борн.

Гала го погледна дяволито.

— Ако мириша, то поне не е колкото теб. — Тя почна да смъква късата си поличка. — Защо не си вземем душ заедно?

— Някой друг път. Трябва да свърша една работа.

Долната й устна комично се накриви.

— Боже, може ли да е толкова скучно?

Борн се засмя, докато тя отиваше към банята, и затвори вратата след нея. Скоро след това до него стигна звукът от течаща вода, а по-късно и малки кълбета пара. Той включи телевизора и се загледа с усилен звук в ужасяващо предаване на руски език.

На вратата се почука. Борн стана от мястото си на леглото и отвори вратата. Сервитьор в униформа от късо сако и шапка с козирка, дръпната надолу над лицето, избута пълна с храна количка в стаята. Борн разписа сметката и сервитьорът се обърна да си върви. Внезапно се извърна, стиснал нож в ръка. Замахна светкавично. Но Борн беше готов. Щом онзи запрати ножа, Борн вдигна заобления метален капак на едно от ястията и го използва като щит, за да отблъсне ножа. С леко мръдване на китката той стовари капака върху сервитьора, който се сви, за да го избегне. Ръбът на вдлъбнатия диск удари шапката и я събори от главата му, като откри отеклото лице на човека, който беше удушил Баронов и се беше опитал да убие Борн.

Нападателят извади „Уелрод“ и пусна два изстрела, преди Борн да блъсне количката в гърдите му. Мъжът залитна назад. Борн се хвърли през количката, сграбчи Прауис за предницата на униформата, после се сбори с него на пода.

Борн успя да изрита пистолета надалеч. Мъжът го нападна с ръце и крака и изтласка Борн, за да може отново да си върне оръжието. Борн видя превръзката над окото на агента от АНС и само можеше да предполага как го е наранил.

Агентът финтира, после се вкопчи в челюстта на Борн. Борн залитна и неговият нападател застана отгоре му с друга жица, която нави около врата му. Силно я дръпна и като завлече Борн, пак го издърпа на крака. Борн се олюля върху количката. Щом тя се отдалечи от него, той грабна горещото блюдо и го запрати в лицето на агента. Супата попари нападателя и той изкрещя, но не пусна жицата, а я дръпна по-здраво и рязко блъсна Борн в гърдите.

Борн се свлече на колене, с извит гръбнак. Белите му дробове свистяха за кислород, мускулите му бързо губеха сили и ставаше все по-трудно да се концентрира. Знаеше, че скоро ще изгуби съзнание.

С последни сили заби лакът в слабините на агента. Жицата се разхлаби достатъчно, че Борн да се изправи на крака. Засили се към лицето на агента и чу с облекчение как черепът на онзи глухо изкънтя в стената. Жицата още малко се отпусна и Борн успя да я развие от гърлото си, пое си на пресекулки дъх и смени ролите, като уви жицата около врата на Прауис. Той започна да се съпротивлява и да рита яростно, но Борн я удържаше и стягаше все по-силно и по-силно, докато тялото на агента не се отпусна. Главата му се килна на една страна. Борн не разхлаби жицата, докато не се увери, че агентът вече няма пулс. После го пусна и той се свлече на пода.

Борн беше превит на две, с ръце на бедрата, и си поемаше дълбоко и бавно въздух, когато Гала излезе от банята сред ореол от мъгла с аромат на лавандула.

— Боже Господи — каза тя. После се завъртя и повърна върху босите си розови ходила.