Тяхната отработена схема с доброто и лошото ченге щеше да й се стори клише, освен ако не беше наистина, с горчивина си мислеше Сорая. Знаеше, че Кендъл ужасно я мрази — не беше направил усилие да прикрие своето презрение. В края на краищата, той беше военен. Вероятността да докладва пред по-високопоставена от него жена беше немислима, направо смехотворна. Окото на Кендъл не беше трепнало и за Тайрон, затова залавянето на младия мъж й се струваше толкова непоносимо.
— Разбирам, че в това положение не мога да се защитавам — каза тя, като се мразеше, че трябва да прави поклони пред това презряно човешко същество.
— Отлично, тогава ще започнем от тази позиция.
Лавал погледна нагоре към тавана и създаде впечатление на човек, който се опитва да реши как да продължи. Но тя подозираше, че той знае много добре какво прави, знае каква ще е всяка следваща стъпка.
Погледът му се прикова в нейния.
— Както аз го виждам, проблемът се състои от две части. Едната засяга вашия приятел долу, в затвора. Втората включва вас.
— Повече се тревожа за него — отвърна Сорая. — Как мога да го измъкна?
Лавал се размърда на стола си.
— Да разгледаме първо вашата ситуация. Можем да извадим косвени улики срещу вас, но без преки свидетелски показания от вашия приятел…
— Тайрон — каза Сорая. — Името му е Тайрон Елкинс.
За да й набие в главата кой всъщност води този разговор, Лавал съвсем умишлено я пренебрегна.
— Без преки свидетелски показания от вашия приятел няма да стигнем далеч.
— Преки показания ние ще измъкнем — каза Кендъл — още щом симулираме удавяне.
— Не — отвърна Сорая. — Не можете.
— Защо, защото е незаконно ли? — захили се Кендъл.
Сорая се обърна към Лавал.
— Има друг начин. И вие, и аз знаем, че има.
Лавал не отвърна веднага и засили напрежението.
— Казахте ми, че вашият източник за признаване на подслушваните разговори от „Тифон“ е неприкосновен. Това мнение още ли важи?
— Ако ви кажа, ще пуснете ли Тайрон да си върви?
— Не — каза Лавал. — Но вие ще сте свободна да си тръгнете.
— Ами Тайрон?
Лавал кръстоса крак върху крак.
— Нека решаваме нещата едно по едно, става ли?
Сорая кимна. Тя знаеше, че докато седи тук, няма накъде да лавира.
— Източникът ми беше Борн.
Лавал изглеждаше стреснат.
— Джейсън Борн? Занасяте ли ме?
— Не, господин Лавал. Той знае за Черния легион и че са прикривани от Източното братство.
— Откъде, по дяволите, го знае?
— Нямаше време да ми каже, дори и да е имал намерение — отвърна тя. — Наоколо имаше прекалено много агенти на АНС.
— Инцидентът от „Фриър“ — каза Кендъл.
Лавал вдигна ръка.
— Вие му помогнахте да избяга.
Сорая поклати глава.
— Всъщност той мислеше, че аз съм се организирала срещу него.
— Интересно — Лавал се потупа по устата. — Дали още мисли така?
Сорая реши, че е време за малко неподчинение, за една малка лъжа.
— Не знам. Джейсън има склонност към параноя, така че е възможно.
Лавал изглеждаше замислен.
— Може би ще успеем да използваме това в наш интерес.
Генерал Кендъл изглеждаше отвратен.
— Значи, с други думи, цялата тази история за Черния легион може да не е нищо повече от фантазиите на един лунатик.
— Или, по-вероятно, умишлена дезинформация — каза Лавал.
Сорая поклати глава.
— И защо да го прави?
— Кой може да каже защо той прави каквото и да е? — Лавал бавно отпи глътка от своето уиски, вече разредено от стопените кубчета лед. — Да не забравяме, че Борн е бил бесен, когато ви е казал за Черния легион. Според собственото ви признание той е мислел, че сте го предали.
— Имате право — Сорая не беше толкова глупава, че да защитава Борн пред тези хора. Колкото повече човек спореше с тях, толкова по-здраво се окопаваха в позицията си. Можеха да повдигнат обвинение срещу Джейсън от страх и ненавист. Не защото, както твърдяха те, беше нестабилен, а защото той просто нехаеше за техните правила и разпоредби. Вместо да ги презира — нещо, с което директорите бяха наясно и знаеха как да управляват, — той ги унищожаваше.
— Разбира се, че имам. — Лавал остави чашата си. — Да минем на вашия приятел. Уликите срещу него са железни, очевидни, няма абсолютно никаква надежда за обжалване или смекчаване.