— Аз не съм настроен враждебно към теб — каза Борн. — Имаш право да си изкарваш хляба. — Той подаде на Яков пълна шепа долари.
— Не се виждам с никого, сър, кълна се. Чувам само гласове по мобилния. Всички пари идват в една кутия по пощата…
Борн внимателно постави дулото на пистолета в ухото на Яков. Таксиджията се сви и отправи печален поглед към Борн.
— Моля ви, моля ви, сър, какво съм направил?
— Видях те пред „Метропол“ с човека, който се опита да ме убие.
— Да ви убие ли? Аз съм нает просто да наблюдавам и да докладвам. Нямам представа за…
Борн го удари.
— Спри да лъжеш и ми кажи каквото искам да знам.
— Добре, добре. — Яков се тресеше от страх. — Американецът, който ми плаща, се казва Лоу. Харис Лоу.
Борн го накара да направи подробно описание на Харис Лоу, после взе телефона на Яков.
— Излизай от колата — каза му.
— Но, сър, отговорих на всичките ви въпроси — възрази Яков. — Всичко ми взехте. Какво искате още?
Борн се пресегна през него, отвори вратата, после го изтика навън.
— Това място е всеизвестно. Непрекъснато сноват таксита. Ти сега си богат човек. Използвай част от парите, които ти дадох, за да те закарат вкъщи.
Като се пъхна зад волана, Борн включи жигулито на скорост и пое към центъра на града.
Харис Лоу беше издокаран мъж с тънички мустачки. Имаше преждевременно побеляла коса и червендалесто лице. Това че беше прекарал последните единайсет години в Москва на работа в АНС, беше заради баща му, който беше вървял по същия опасен път. Лоу беше превърнал баща си в идол, искаше да е като него. Също като него звездите и нашивките бяха татуирани в душата му. В колежа играеше бек, премина щателна физическа подготовка, за да стане полеви агент на АНС, беше залавял терористи в Афганистан и на Африканския рог. Не се боеше да влезе в ръкопашен бой или да убие своя обект. Правеше го за Бог и за родината.
По време на единайсетте години в столицата на Русия Лоу си беше спечелил много приятели, някои от които синове на бащините му приятели. Разполагаше с мрежа от „апаратчици“ и „силовици“, за които най-важният принцип беше услуга за услуга. Харис не хранеше илюзии. За да подпомогне каузата на страната си, щеше да услужи на всеки — стига да му върнат услугата.
Лоу чу за убийствата в хотел „Метропол“ от свой приятел в кабинета на главния прокурор, който беше усетил полицейската врява. Харис се срещна с този човек до хотела и беше един от първите, отишли на място.
Не се интересуваше от трупа в сервизното помещение, но веднага разпозна Антъни Прауис. Като се оттегли от местопрестъплението, той отиде до стълбището встрани от коридора на седмия етаж и набра на мобилния си телефон номер отвъд океана. Миг по-късно Лутър Лавал се обади.
— Имаме проблем — каза Лоу. — Прауис беше изваден от строя и ликвидиран.
— Това е много обезпокоително — отвърна Лавал. — Имаме агент изменник на свобода в Москва, който сега е убил един от нашите. Мисля, че знаеш какво да правиш.
Лоу разбра. Нямаше време да пращат друг от специалистите по мокри поръчки на АНС, което значеше, че той сам трябва да ликвидира Борн.
— Сега, след като е убил американски гражданин — каза Лавал, — ще известя московската милиция и кабинета на главния прокурор. Ще имат същата негова снимка, която ще пратя и на твоя мобилен до един час.
Лоу се замисли за момент.
— Въпросът е да го проследим. Москва малко изостава на опашката за наблюдателни камери.
— На Борн ще му трябват пари — отвърна Лавал. — Не можеше да пренесе достатъчно през митницата, когато кацна, което значи, че не би опитал. Трябва да си е открил сметка в местна московска банка. Накарай местните бързо да ти помогнат с наблюдение.