— Смятайте го за уредено — каза Лоу.
— И, Харис, не прави същата грешка, която Прауис направи с Борн.
Борн заведе Гала в апартамента на приятелката й, който беше разточителен дори по американските стандарти. Приятелката й Лорейн беше американка от арменски произход. Тъмните й очи и коса и смуглото лице само засилваха нейната екзотичност. Тя прегърна и целуна Гала, топло поздрави Борн и ги покани да останат и да пийнат чай.
Щом той тръгна да обикаля стаите, Гала каза:
— Той се тревожи за моята безопасност.
— Какво е станало? — попита Лорейн. — Добре ли си?
— Ще се оправи — каза Борн, докато влизаше обратно във всекидневната. — Всичко ще мине за един-два дни. — След като се увери в безопасността на апартамента, той ги остави с предупреждение да не отварят вратата на никого, когото не познават.
Иван Волкин насочи Борн към „Новослободская“ 20, където щеше да се състои срещата с Дмитрий Маслов. Отначало Борн помисли, че има късмет, щом таксиджията, на когото махна, знаеше как да намери адреса, но когато стигна там, разбра защо. „Новослободская“ 20 беше адресът на „Мотър-хоум“ — нов клуб, претъпкан с младежи. Над централния островен бар гигантски плоски екрани излъчваха американски футбол, бейзбол, баскетбол, английско ръгби и футбол от Световното първенство. Подът в основното помещение беше пълен с маси за руски билярд и американски пул. Като следваше указанията на Волкин, Борн се насочи към задното помещение, обзаведено като стая за пушене на наргиле в арабски стил. Беше пълно със застъпващи се килими, възглавници в искрящи цветове и, разбира се, пъстри месингови наргилета, от които пушеха развеселени мъже и жени.
Двама прекалено мускулести служители на клубната охрана спряха Борн на вратата и той им каза, че е дошъл да се види с Дмитрий Маслов. Един от тях посочи излегнат мъж, който пушеше наргиле в далечния ляв ъгъл.
— Маслов — каза Борн, когато стигна купчината възглавници около ниска месингова маса.
— Казвам се Евгений. Маслов не е тук. — Мъжът му даде знак. — Седни, ако обичаш.
Борн се поколеба за момент, после седна на една възглавница срещу Евгений.
— Къде е?
— Мислеше, че ще е толкова просто? Едно обаждане и пуф! Внезапно ще се появи като дух от лампа? — Евгений поклати глава и предложи на Борн чибука. — Приятно е. Пробвай малко.
Борн отказа и Евгений сви рамене, смукна дълбоко в дробовете си, задържа дима, после го изпусна със звучно свистене — Защо искаш да видиш Маслов?
— Въпросът е между мен и него — отвърна Борн.
Евгений пак сви рамене.
— Както искаш. Маслов е извън града.
— Тогава защо ми казаха да дойда тук?
— За да те преценим, да видим дали си сериозен човек. Да видим дали Маслов ще реши да се срещне с теб.
— Маслов се доверява на други хора да взимат решения вместо него?
— Той е зает човек. Има да мисли за други неща.
— Като например как да спечели войната с Азерите? — Евгений присви очи.
— Вероятно ще можеш да се видиш с Маслов следващата седмица.
— Трябва да го видя сега — каза Борн.
Евгений сви рамене.
— Както казах, той не е в Москва. Но може да се върне утре сутринта.
— Защо не го уредиш?
— Бих могъл — отвърна Евгений, — но ще ти струва пари.
— Колко?
— Десет хиляди.
— Десет хиляди долара, за да говоря с Дмитрий Маслов?
Евгений поклати глава.
— Американският долар много се обезцени. Десет хиляди швейцарски франка.
Борн се замисли за момент. Той нямаше толкова пари у себе си, а и определено не бяха в швейцарски франкове. Но имаше информацията, която Баронов му беше дал за сейфа в хранилището на Московската банка. Проблемът беше, че е на името на Фьодор Иванович Попов, който несъмнено сега беше издирван за разпит относно тялото на мъжа в стаята му в хотел „Метропол“. Но нямаше друг начин. Трябваше да поеме този риск.
— Ще имам парите утре сутринта — каза.
— Това ще е достатъчно.
— Но ще ги дам на Маслов и на никой друг.
Евгений кимна.
— Договорено. — Той написа нещо на парче хартия и го показа на Борн. — Бъди на този адрес утре по обяд. — После драсна клечка кибрит и я задържа до крайчеца на хартията, докато напълно изгори и стане на пепел.
В своя временен щаб в Гринделвалд Семьон Икупов прие новината за смъртта на Харун Илиев много тежко. Беше виждал доста мъртъвци, но Харун Илиев му беше като брат. Дори още по-близък, защото двамата не носеха товара на родственици, който да задръства и изкривява тяхната привързаност. Икупов беше разчитал на мъдрите съвети на Харун. Загубата му наистина беше ужасна.