Московска банка се помещаваше в огромна, разкошна сграда, която във всеки друг град би минала за дворец, но за московските стандарти беше средна ръка. Намираше се на ъгъла на оживена артерия, на една крачка от Червения площад. Улиците и тротоарите бяха претъпкани и с московчани, и с туристи.
Беше малко преди девет сутринта. От двайсет минути Борн кръстосваше района и проверяваше за преследвачи. Не забеляза нито един, но това не означаваше, че банката не се наблюдава. Няколко милиционерски коли обикаляха покритите със сняг улици, може би по-често от обикновено.
На една от улиците близо до банката видя още една патрулна кола, този път със светещ буркан. Бързо се вмъкна във входа на съседен магазин и видя как колата профуча покрай него. Малко по-надолу патрулката спря зад една паркирала на платното кола. Двамата милиционери излязоха от патрулката и наперено тръгнаха към спрелия автомобил.
Борн използва възможността да се измъкне и да продължи по многолюдния тротоар. Хората бяха навлечени и опаковани като деца. От устите и носовете им излизаше пара на кълбета и всички наоколо бързаха прегърбени и със свити рамене. Борн се приближи до патрулната кола и мимоходом надникна през прозореца. Видя да го гледа собственото му лице от един откъснат лист, каквито очевидно бяха раздали на всяко ченге в Москва. Според придружаващия текст търсеха го за убийството на американски държавен служител.
Борн тръгна бързо в обратната посока и изчезна зад един ъгъл, преди ченгетата да са се върнали в колата си.
Телефонира на Гала, която седеше в раздрънканото жигули на Яков три преки по-нататък и чакаше сигнал от Борн. След като той й се обади, тя се включи в движението, направи завой надясно, после още един. Както бяха предположили, колите се движеха бавно, имаше сутрешно задръстване.
Тя погледна часовника си и прецени, че трябва да даде на Борн още деветдесет секунди. Щом доближи пресечката близо до банката, използва времето, за да избере подходяща мишена. Под прав ъгъл спрямо Гала към пресечката бавно се движеше лъскав зил без нито една снежинка по капака и покрива.
В определеното време тя засили жигулата. Гумите на таксито, които Гала и Борн бяха проверили, щом се върнаха при Лорейн, бяха почти гладки, грайферите им бяха изтрити до основи. Гала твърде силно натисна спирачките, жигулито изскърца, старите гуми се плъзнаха по заледената улица и радиаторната решетка удари предната броня на зила.
Всички автомобили със скърцане спряха, засвириха клаксони, пешеходците, привлечени от зрелището, се спираха и зяпаха от тротоарите. За трийсет секунди на мястото на инцидента се стекоха три патрулки на милицията.
Докато хаосът се разрастваше, Борн влезе през въртящата се врата в Московската банка. Прекоси мраморното фоайе, като мина под един от трите огромни позлатени полилеи, които висяха от сводестия таван високо отгоре. Помещението смаляваше човешкия ръст и усещането не беше много по-различно от това да посетиш умрял роднина в мраморната му гробница.
В задната част на обширното фоайе имаше нисък банкет, зад който в редица седяха търтеи с глави, надвесени над задачите си. Преди да се приближи, Борн огледа всички за подозрително поведение. Той подаде паспорта си на името на Попов и изписа номера на депозитната кутия върху малък бележник, поставен за тази цел.
Жената го погледна, взе паспорта му и листчето, което откъсна от бележника. Заключи чекмеджето си и каза на Борн да почака. Той видя как тя отиде към зоната с инспектори и управители, които седяха в редици зад еднакви дървени бюра, и представи документите на Борн. Управителят свери номера в своя главен списък с депозитни кутии, после прегледа паспорта. Поколеба се и посегна към телефона, но когато забеляза, че Борн го гледа, върна слушалката на мястото й. Каза нещо на чиновничката, после стана и се приближи до мястото, където стоеше Борн.
— Господин Попов — той му върна паспорта, — Василий Легев на вашите услуги. — Той беше мазен московчанин, който постоянно потриваше длани една в друга, сякаш не искаше да признае къде са стояли ръцете му. Усмивката му беше истинска колкото фалшива банкнота.
Той отвори една врата в банкета и съпроводи Борн през нея.