— За мен ще е удоволствие да ви придружа до нашия трезор.
Той поведе Борн към задната част на помещението. Дискретна врата се отваряше към притихнал, покрит с пътека коридор с редица четвъртити колони от двете страни. По стените висяха лоши репродукции на известни пейзажи. Борн чуваше приглушените звуци от звън на телефони и от работата на компютърни оператори, които въвеждаха информация или пишеха писма. Масивната врата на трезора се отвори; отляво нагоре се виеха мраморни стъпала.
Василий Легев преведе Борн през кръглия отвор в трезора. Пантите на вратата изглеждаха половин метър дълги и горе-долу дебели колкото бицепсите на Борн. Вътре имаше правоъгълно помещение, изпълнено от пода до тавана с метални кутии, от които се виждаше само предната част.
Отидоха до номера на Борн. Имаше две ключалки, два отвора за ключове. Василий Легев пъхна своя ключ в лявата ключалка, Борн пъхна своя в дясната. Двамата завъртяха ключовете си едновременно и кутията вече можеше да се извади от нишата. Василий Легев занесе кутията до едно от многото малки помещения за преглеждане. Постави я на една полица и излезе, като дръпна изолиращата завеса зад себе си.
Борн не си направи труда да седне. Отвори кутията, в която имаше голямо количество пари в американски долари, евро, швейцарски франкове и няколко други валути. Пъхна в джоба си десет хиляди швейцарски франка, малко долари и евро, преди да затвори кутията. Дръпна завесата и излезе в помещението на трезора.
Василий Легев не се виждаше, но две цивилни ченгета се бяха разположили между Борн и входа към трезора. Един от тях насочи пистолет „Макаров“ към него.
Другият самодоволно каза:
— Сега ще дойдете с нас, господин Попов.
Пъхнал ръце в джобовете си, Аркадин се разходи надолу по сърповидния плаж и мина покрай весело лаещо куче, чийто собственик го беше откачил от каишката. Млада жена отметна кестенявата си коса от лицето и се усмихна на Аркадин, докато се разминаваха.
Когато се приближи до Хайнрих, Аркадин събу обувките и чорапите си и с навити панталони тръгна надолу към прибоя, където пясъкът ставаше по-тъмен и груб. Премести се под ъгъл, така че щом стигна до прибоя, беше достатъчно близо, за да го чуе куриерът.
Хайнрих усети присъствието на някого близо до себе си, обърна се, като закри очи от слънцето, и кимна към Аркадин, преди да се извърти.
Под предлог, че се е препънал, Аркадин се приближи още повече.
— Изненадан съм, че някой освен мен харесва вълните през зимата.
Хайнрих, изглежда, не го чуваше и продължи да съзерцава хоризонта.
— Все се чудя кое ме кара да се чувствам толкова приятно, когато водата залива стъпалата ми, а после се отдръпва.
След малко Хайнрих му хвърли бегъл поглед.
— Ако нямате нищо против, опитвам се да медитирам.
— Медитирай върху това — каза Аркадин, като забоде нож в бедрото му.
Хайнрих широко отвори очи. Той се олюля, но Аркадин беше до него и го подхвана. Седнаха двамата заедно на брега като стари приятели, които общуваха с природата.
От устата на Хайнрих излизаха сподавени звуци. Те напомняха на Аркадин риба, извадена от водата.
— Какво… какво?
Аркадин го подкрепяше с една ръка, а с другата ровеше в якето му. Както предполагаше, Хайнрих носеше пратката у себе си, защото не можеше да допусне да я изгуби от поглед дори и за миг. Аркадин я подържа за момент в дланта си. Беше опакована в навит картонен цилиндър. Толкова малка за нещо с такава огромна мощ.
— Много хора умряха за това — каза Аркадин.
— Още много ще умрат, преди да приключи — успя да промълви Хайнрих. — Кой си ти?
— Аз съм смъртта ти — каза Аркадин, като заби ножа още веднъж и го завъртя между ребрата на Хайнрих.
— Ах, ах, ах — прошепна Хайнрих, докато дробовете му се пълнеха с неговата собствена кръв. Дишането му стана плитко, после непостоянно. А после напълно спря.
Аркадин продължи да го подкрепя с другарско рамо. Когато Хайнрих се свлече върху него, Аркадин го подпираше, а вълните се разбиваха и отдръпваха около тях.
Аркадин се взираше в хоризонта, сигурен, че отвъд границата няма нищо, освен черна бездна, безкрайна и непознаваема.
Борн доброволно тръгна с двамата цивилни милиционери от трезора. Щом излязоха в коридора, той удари с ръба на ръката си китката на милиционера. Пистолетът изпадна и се плъзна по пода. Със силно завъртане Борн ритна другото ченге и го запрати в една от ръбестите колони. Борн сграбчи първото ченге под рамото, вдигна ръката му и заби лакътя си в гръдния му кош, после стовари длан в тила му. След като обезвреди двете ченгета, Борн забърза по коридора, но срещу него тичаше друг мъж и блокираше пътя към предната част на банката. Мъжът отговаряше на описанието, което Яков беше дал за Харис Лоу.