Като приложи всичките си останали сили, Борн го вдигна над перилата и го изхвърли надолу във вентилационната шахта Лоу полетя надолу, размахвайки ръце и крака, и накрая се удари в дъното.
Борн се обърна и пак се качи на покрива. Докато бягаше по него, чуваше познатото усилване и затихване на милиционерските сирени. Избърса кръвта от бузата си с опакото на ръката. Като стигна до другия край на покрива, се качи върху парапета и скочи през празното пространство върху покрива на съседната сграда. Направи същото още два пъти, докато не усети, че вече е безопасно да се върне на улицата.
Двадесет и пета глава
Сорая не знаеше какво е паника, макар да бе израснала с леля, която имаше склонност да изпада в паника. Когато пристъпите връхлитаха леля й, тя казваше, че сякаш някой е сложил найлонова торба на главата й, чувстваше се така, сякаш я задушаваха до смърт. Сорая я гледаше как се свива на някой стол или се сгушва в леглото си и се чудеше как е възможно да изпитва подобно нещо. В къщата им не бяха разрешени никакви найлонови торби. Как можеше човек да чувства, че се задушава, когато нямаше нищо на лицето?
Сега вече разбра.
Когато излезе с колата си извън тайната квартира на АНС без Тайрон и високите подсилени железни врати се затвориха зад нея, ръцете й трепереха върху кормилото, а сърцето й болезнено подскачаше в гърдите. Върху горната й устна, под мишниците и по тила й беше избила пот. А най-лошото бе, че не можеше да си поеме дъх. Умът й се щураше като плъх в клетка. Тя изпъшка, поемайки въздух на пресекулки.
Накратко, чувстваше се така, сякаш я задушаваха до смърт. После стомахът й се разбунтува.
Бързо отби встрани от пътя, излезе и се препъна в дърветата. Падна на ръце и колене и повърна сладкия цейлонски чай.
Джейсън, Тайрон и Вероника Харт сега са изложени на страшна опасност заради прибързаните решения, които беше взела. Разтрепери се при тази мисъл. Едно беше да си шеф на клона в Одеса, съвсем друго да си директор. Може би се беше нагърбила с повече, отколкото можеше да се справи може би нямаше железните нерви, които се изискваха, за да взимаш трудни решения. Къде беше превъзнасяната й самоувереност. Беше останала в килията за разпити на АНС при Тайрон.
Някак успя да стигне до Александрия и там паркира. Седеше приведена в колата, лепкавото й чело беше опряно в кормилото. Опита се да мисли последователно, но мозъкът й сякаш беше зазидан в бетонен блок. Накрая горчиво се разплака.
Трябваше да се обади на Дерон, но мисълта за неговата реакция, когато му съобщи, че е позволила да заловят и измъчват неговото протеже, я парализираше. Жестоко се беше провалила. И нямаше представа как да оправи положението. Възможността, която Лавал й беше дал — Вероника Харт за Тайрон, — беше неприемлива.
След известно време тя се успокои достатъчно, за да излезе от колата. Вървеше като сомнамбул сред множеството хора, неподозиращи за нейната агония. Някак несправедливо й се струваше, че светът продължава да се върти както винаги, напълно безразличен и нехаен.
Тя се пъхна в една малка чайна и докато ровеше в чантата си за мобилния телефон, видя пакета с цигари. Една цигара щеше да успокои нервите й, но да стои навън, на студената улица, докато пуши, щеше да я накара да се чувства съвсем като изгубена душа. Реши да пуши, докато се връща обратно към колата си. Остави телефона си на масата и се вгледа в него, сякаш беше жив. Поръча си чай от лайка, който я успокои достатъчно, че да вземе телефона. Набра номера на Дерон, но щом чу гласа, езикът й залепна за небцето.
Накрая успя да си каже името. Преди Дерон да успее да я как е минала мисията, тя помоли да говори с Кики, приятелката на Дерон. Откъде й хрумна това, нямаше представа. Беше виждала Кики само два пъти. Но Кики беше жена и инстинктивно, с някакво атавистично чувство, Сорая осъзна, че ще е по-лесно да си признае пред нея, отколкото пред Дерон.
Когато Кики се обади, Сорая я попита дали може да дойде до малката чайна в Александрия. Кики попита кога и Сорая отвърна:
— Сега. Моля те.
— Първото нещо, което трябва да направиш, е да спреш да се самообвиняваш — каза Кики, след като Сорая привърши мъчително подробния си разказ какво се е случило в тайната квартира на АНС. — Точно вината ти те парализира, а повярвай ми, ще ти трябват всички мозъчни клетки до последната, ако ще измъкваме Тайрон от онази дупка.