Гала отново направи каквото я посъветва Лорейн, но след като приятелката й излезе, стана. Диванът беше неудобен, а тя имаше нужда да легне в нормално легло. Като се увери, че може да пази равновесие, тръгна по коридора.
Докато минаваше край банята, чу, че някой говореше, но Борн беше вътре сам. Любопитна, тя се приближи, после сложи ухо на вратата. Сега чуваше падащата вода по-ясно, но различаваше и гласа на Борн. Той сигурно говореше по телефона.
Чу го да казва:
— Какво е направил Медведев? — Той говореше за политика с човека от другата страна на линията. Гала тъкмо реши да отлепи ухо от вратата, когато чу Борн да казва: — С Тарканян беше лош късмет… Не, не, аз го убих… Наложи се, нямах друг избор.
Гала се дръпна, сякаш беше сложила ухо върху гореща ютия. Известно време стоя втренчена в затворената врата, после се махна. Борн беше убил Миша! „Боже мой“, каза си тя. Как е могъл? А после помисли за Аркадин, най-добрият приятел на Миша. „Боже мой!“
Двадесет и шеста глава
Дмитрий Маслов имаше очи на гърмяща змия, рамене на борец и ръце на зидар. Въпреки това беше облечен като банкер, когато Борн се срещна с него в един склад, който можеше да служи и за самолетен хангар. Маслов носеше костюм от три части на бели райета от „Севил Роу“, риза от египетски памук и консервативна вратовръзка. Силните му крака завършваха с изящни ходила, сякаш бяха присадени от друго, много по-дребно тяло.
— Не си прави труда да ми казваш името си — каза той, когато прие десетте хиляди швейцарски франка. — Тъй като винаги предполагам, че имената са фалшиви.
Складът беше един от многото в тази потънала в сажди индустриална зона в покрайнините на Москва. Както и в съседните складове, там имаше предна част, пълна с кашони и сандъци на стройни купчини от дървени палети, наредени почти до тавана. В единия ъгъл беше спрян електрокар. До него имаше табло за съобщения, на което бяха закачени слой от бележки, фактури, съобщения и реклами. Голите крушки в краищата на метална тръба светеха като малки слънца.
След като вещо претършуваха Борн за оръжия и жици, го поведоха към покрита с плочки баня, която вонеше на урина и застояла пот. В банята имаше улей с вода, която бавно течеше по дъното, както и ред кабини. Отведоха го до последната кабина. Вътре вместо тоалетна чиния имаше врата. Неговият ескорт от двама плещести руснаци го преведе към помещение, което се оказа лабиринт от офиси, един, от които беше повдигнат на стоманена платформа, монтирана на отсрещната стена. Изкачиха стълбата до вратата, където придружителите му го оставиха, вероятно за да застанат като охрана.
Маслов седеше зад луксозно бюро. От двете му страни имаше още двама мъже, взаимозаменяеми с мъжете отвън. В единия ъгъл седеше мъж с белег под окото и щеше да изглежда несимпатичен, ако не беше крещящата риза с хавайски щампи, която носеше. Борн стоеше с гръб към отворената врата и усети друго присъствие зад себе си.
— Разбрах, че си искал да ме видиш. — Змийските очи на Маслов имаха жълт отблясък на ярката светлина. После той даде знак, като протегна лявата си ръка с дланта нагоре, сякаш отърсваше прах от себе си. — Макар че има един човек, който иска да види теб.
В миг фигурата зад Борн се втурна напред. Борн се обърна полуприведен и видя мъжа, който го беше нападнал в апартамента на Тарканян. Той се нахвърли на Борн с изваден нож.
Твърде късно, за да го отклони, Борн избегна удара, хвана дясната китка на мъжа с лявата си ръка, като използва силата на собствената му инерция, за да го тласне напред, така че лицето му да попадне право в повдигнатия лакът на Борн.
Мъжът се строполи. Борн стъпи с обувката си върху китката му и стоя така, докато мъжът пусна ножа, който Борн взе в ръка. Двамата яки бодигардове веднага се спуснаха към него с насочени пистолети. Без да им обръща внимание, Борн хвана ножа в дясната си длан, така че дръжката да сочи настрани от него. Той протегна ръка през бюрото към Маслов.
Вместо към него Маслов гледаше към мъжа с ризата на хавайски щампи, който стана и взе ножа от Борн.
— Аз съм Дмитрий Маслов — каза той на Борн.
Едрият мъж в банкерски костюм се изправи и кимна почтително към Маслов, който му подаде ножа, докато сядаше зад бюрото.
— Изведи Евсей и му намери нов нос — каза Маслов, без да се обръща конкретно към някого.
Едрият мъж в банкерски костюм издърпа зашеметения Евсей и го извлече от офиса.
— Затвори вратата — каза Маслов, отново не конкретно на някого.