Въпреки това един от плещестите руснаци бодигардове отиде до вратата, затвори я, обърна се и опря гръб на нея. Извади си цигара и я запали.
— Седни — каза Маслов. Като отвори едно чекмедже, той извади един маузер и го постави на бюрото на удобно разстояние. Едва тогава погледът му се плъзна и отново срещна очите на Борн. — Моят добър приятел Ваня казва, че работиш за Борис Карпов. Смята, че имаш информация, която мога да използвам срещу определени лица, които опитват да се вмъкнат на моя територия. — Пръстите му потропаха по дръжката на маузера. — Въпреки това трябва да съм непростимо наивен, за да вярвам, че ти желаеш да споделиш тази информация безвъзмездно, така че да си го кажем. Какво искаш?
— Искам да знам каква е връзката ви с Черния легион?
— Моята? Нямам такава.
— Но си чувал за тях.
— Разбира се, че съм чувал за тях. — Маслов се навъси. — Накъде биеш?
— Поставил си своя човек Евсей в апартамента на Михаил Тарканян. Тарканян беше член на Черния легион.
Маслов вдигна ръка.
— Къде чу това, по дяволите?
— Той работеше против едни хора — мои приятели.
Маслов сви рамене.
— Може и така да е — нямам никаква представа. Но едно мога да ти кажа — Тарканян не беше от Черния легион.
— Тогава защо Евсей беше там?
— А, сега стигаме до същината на въпроса. — Палецът на Маслов се пъхна между показалеца и средния пръст в универсалния жест. — Покажи как можеш да услужиш, за да се кооперираме, както казва Джери Магуайър. — Устата му се разтегна в усмивка, но жълтеникавите му очи останаха все така безучастни и злобни. — Макар че да ти кажа истината, много се съмнявам дали изобщо има някакви пари. Имам предвид, защо Федералната агенция против наркотиците иска да ми помогне? Това е ужасно неблагоразумно.
Борн накрая издърпа един стол и седна. Умът му прехвърляше дългия разговор, който беше провел с Борис в апартамента на Лорейн. Тогава Карпов му обясни сегашния политически климат в Москва.
— Това няма нищо общо с наркотици, а само с политика. Федералната агенция против наркотиците се контролира от Черкезов, който е в разгара на война, паралелна на твоята — войната на силоваците — каза Борн. — Изглежда, президентът вече е избрал своя приемник.
— Този задник Могилович — кимна Маслов. — Да, и какво?
— Черкезов не го харесва и ето защо. Могилович навремето работил за президента в администрацията на Санкт Петербург. Президентът му повери правния отдел на „ВМ Целулоза и хартия“. Могилович бързо уреди ВМ да доминира и да стане най-голямата и доходна компания за целулоза и дървесина в Русия. Сега една от най-големите компании за хартия в Америка купува петдесет процента от ВМ за стотици милиони долари.
Докато Борн говореше, Маслов беше извадил малко ножче и се занимаваше да чисти мръсотията изпод своя маникюр. Само дето не се прозяваше.
— Всичко това е част от държавния архив. Какво има за мен?
— Не се знае обаче, че Могилович е сключил сделка, която му дава порядъчно голяма порция от дяловете на ВМ, когато компанията беше приватизирана през „РАБ Банк“. По онова време имаше питания за връзката на Могилович с „РАБ Банк“, но те като по чудо затихнаха. Миналата година ВМ откупи обратно онзи залог от двайсет и пет процента, който „РАБ Банк“ беше взела, за да е сигурно, че приватизацията ще мине без спънки. Сделката беше благословена от Кремъл.
— Тоест от президента. — Маслов седна с изправен гръб и прибра ножчето.
— Точно така — отвърна Борн. — Което значи, че Могилович държи да натрупа огромно състояние чрез американското презакупуване на дялове и, разбира се, президентът не би искал това да се прави публично.
— И който знае какво е личното участие на президента в сделката…?
Борн кимна.
— Чакай малко — каза Маслов. — Миналата седмица намериха служител на „РАБ Банк“ завързан, изтезаван и задушен в гаража на своята дача. Помня, защото от кабинета на главния прокурор казаха, че се е самоубил. Всички много се посмяхме на това.
— Той случайно се оказа шефът на кредитния отдел в РАБ, който работи с горската индустрия.
— Мъжът с димящото дуло, който можеше да съсипе Могилович, а оттам и президента — каза Маслов.
— Моят шеф ми каза, че този човек е имал достъп до димящото дуло, но всъщност никога не е било у него. Асистентът му е изчезнал с доказателството дни преди неговото убийство и сега не може да бъде намерен. — Борн дръпна стола си по-напред. — Когато го намерите вместо нас и ни предадете документите, които уличават Могилович, моят шеф е готов да прекрати войната между вас и Азерите веднъж завинаги във ваша полза.