— Хер Мюлер не беше съвсем честен. Причината за отлаганията беше точно този дефект в софтуера, нищо друго. Аз съм наясно, защото бях част от екипа, който създаде софтуера. Опитахме да закърпим нещата, но беше дяволски трудно и не ни стигна времето.
— Колко е сериозен този дефект всъщност?
— Зависи дали човек е песимист или оптимист. — Хойзер наведе смутено глава. — Както казах, може никога да не бъде открит.
Мойра погледна за момент през прозореца с мисълта, че не бива да задава следващия въпрос, защото, както Ноа категорично й беше заявил, Фирмата вече се беше отказала от осигуряването на безопасност за терминала на „Некст Джен“.
А после се чу да казва:
— Ами ако съм песимист?
Питър Маркс намери Родни Фиър, шеф на полевата поддръжка, да яде купа мидена яхния от Нова Англия в кафенето на ЦРУ. Фиър вдигна поглед и даде знак на Маркс да седне. Питър Маркс беше повишен до шеф на операциите, след като злощастният Роб Бат беше изхвърлен като къртица на АНС.
— Как е? — попита Фиър.
— Как мислиш, че е? — Марк се настани на стола срещу Фиър. — Преглеждам всички, свързани с Бат, за каквото и да е петно от АНС. Това е обезсърчаваща и разстройваща работа. А при теб?
— Може би и при мен е също толкова изтощително. — Фиър поръси яхнията си със солени бисквитки. — Давах сведения на новата директорка за всичко — от полевите агенти до фирмата за почистване, която ползваме вече двайсет години.
— Мислиш ли, че тя ще се справи?
Фиър знаеше, че тук трябва да внимава.
— Едно ще кажа за нея: тя е педантична в детайлите. Няма камък, който да не е обърнала. Не оставя нищо на случайността.
— Звучи успокоително. — Маркс завъртя една вилица между палеца и другите си пръсти. — Само още една криза ни липсва. Ще се радвам да има човек, който да изправи тоя килнат кораб.
— Точно така се чувствам и аз.
— Причината, поради която съм тук — каза Маркс, — е, че имам проблем със състава. Изгубих някои хора поради износване. Разбира се, това е неизбежно. Надявах се да поема някои от добрите вербувани, които завършиха програмата, но те отидоха в „Тифон“. Нуждая се от краткосрочно подкрепление.
Фиър сдъвка в устата си парченца песъчливи миди и меки кубчета картофи. Той беше пренасочил тези новаци към „Тифон“ и оттогава чакаше Маркс да отиде при него.
— Как да ти помогна?
— Искам няколко от хората на Дик Саймс да бъдат назначени в моята дирекция — Дик Саймс беше шеф на разузнаването. — Само временно, нали разбираш, докато успея да прекарам няколко свежи новобранци през обучение и ориентация.
— Говорил ли си с Дик?
— Защо да си правя труда? Той директно ще ми каже да вървя по дяволите. Но ти можеш да изтъкнеш моя случаи пред Харт. Тя е толкова затрупана с работа, че ти си най-подходящият, който да я накара да ме изслуша.
Фиър избърса устата си.
— За каква бройка служители говорим, Питър?
— Осемнайсет, най-малко дванайсет.
— Не са малко. Директорката ще иска да знае какво си намислил.
— Имам подготвено кратко експозе — отвърна Маркс. — Ще ти го пратя в електронен вид, а ти ще й го кажеш лично.
Фиър кимна.
— Мисля, че може да се уреди.
По лицето на Маркс се разля облекчение.
— Благодаря ти, Родни.
— Няма за какво. — Той започна да рови в останалото от яхнията. Щом Маркс понечи да стане, Фиър каза: — Знаеш ли случайно къде е Сорая? Не е в кабинета си и не отговаря на мобилния.
— Не — седна отново Маркс. — Защо?
— Не е важно.
Нещо в гласа на Фиър накара Маркс да се поколебае.
— Не е важно? Наистина ли?
— Знаеш как се разнасят клюките наоколо.
— Тоест?
— Вие двамата сте гъсти, нали?
— Това ли си чул?
— Ами, да — Фиър остави лъжицата си в празната купа. — Но ако не е истина…
— Не знам къде е, Родни. — Погледът на Маркс се отплесна. — Между нас никога не е имало нищо подобно.
— Извинявай, не исках да си пъхам носа.
Маркс отказа извинението му.
— Забрави. Аз вече забравих. Е, и за какво искаш да говориш с нея?
Фиър се беше надявал Маркс да каже точно това. Генералът искаше двамата с Лавал да научат всички практически подробности за това как работи „Тифон“.
— За бюджетите. Тя има толкова много оперативни агенти, че директорката иска отчет за разходите им — което, честно казано, не е правено, откакто Мартин умря.