— Леонид Аркадин можеше да се осланя по-малко на Изида и повече на Дева Мария — замислено отрони Борн.
Кирш повдигна вежди.
— Какво знаете за този човек?
— Знам, че много опасни хора са ужасени от него.
— И с право — отвърна Кирш. — Той е маниак на тема самоубийство. Роден е и е израснал в Нижни Тагил, развъдник на самоубийци.
— И аз така чух — кимна Борн.
— И там щеше да си остане, ако не беше Тарканян.
Борн наостри уши. Беше предполагал, че Маслов е пратил своя човек в апартамента на Тарканян, защото там живееше Гала.
— Един момент, какво общо има Тарканян с Аркадин?
— Всичко. Без Миша Тарканян Аркадин никога нямаше да избяга от Нижни Тагил. Тъкмо Тарканян го заведе в Москва.
— И двамата ли са членове на Черния легион?
— Така ми дадоха да разбера — каза Кирш. — Но аз съм просто художник; животът под прикритие ми докара язва. Ако нямах нужда от парите — аз съм рядко несполучил художник, опасявам се, — никога нямаше да се задържа толкова дълго. Това беше последната ми услуга за Спектър. — Очите му продължаваха да шарят наляво-надясно. — Сега, след като Аркадин уби Дитер Хайнрих, изразът „последна услуга“ придоби ново, ужасяващо значение.
Борн вече беше в пълна бойна тревога. Спектър беше предположил, че Тарканян е от Черния легион и Кирш току-що го потвърди. Но Маслов беше отрекъл връзката на Тарканян с тази терористична група. Някой лъжеше.
Борн възнамеряваше да попита Кирш за противоречието, когато с крайчеца на окото си забеляза един от мъжете, влязъл в музея точно след него. Мъжът се поспря за момент в преддверието, сякаш за да се ориентира, после целенасочено се устреми към изложбената зала.
Тъй като беше достатъчно близо, за да ги подслуша в притихналия музей, Борн хвана Кирш над лакътя.
— Елате оттук — каза той и заведе германската си връзка в друга зала, в която се извисяваше статуя от калцит на близнаци от Осмата династия. Беше нащърбена, изронена от времето и датираше от 2390 година преди Христа.
Като бутна Кирш зад статуята, Борн застана на пост отпред и започна да следи другия. Човекът вдигна очи, видя, че Кирш и Борн вече не са пред статуята на Сененмут, и небрежно се огледа.
— Стойте тук — прошепна Борн на Кирш.
— Какво има? — Гласът на Кирш леко потрепери, но изглеждаше достатъчно смел. — Тук ли е Аркадин?
— Каквото и да стане — предупреди го Борн, — стойте неподвижно. Ще сте в безопасност, докато дойда да ви взема.
Щом Борн заобиколи откъм далечната страна на египетските близнаци, мъжът влезе в залата. Борн се премести към поредния вход и хлътна в следващата зала. Като се разхождаше безгрижно, мъжът бързо се огледа и сякаш не беше забелязал нищо интересно, последва Борн.
В тази галерия имаше редица високи стъклени витрини, но централната фигура в нея беше каменна статуя на пет хиляди години на жена с наполовина отрязана глава. Тя беше впечатляващо древна, но Борн нямаше време да й се диви. Може би защото се намираше в задната част на музея, тази зала беше празна. Вътре бяха само Борн и мъжът, който стоеше между него и единствения изход от галерията.
Борн зае позиция зад стъклена витрина с две лица и табло, на което бяха окачени дребни експонати — свещени сини скарабеи и златни накити. Заради пролуката в центъра на таблото Борн можеше да вижда мъжа, но мъжът така и не забеляза неговата позиция.
Застанал напълно неподвижен, Борн изчака, докато мъжът започна да заобикаля дясната страна на витрината. Борн бързо се премести вдясно от него, откъм отсрещната страна на витрината, и връхлетя върху мъжа.
Изтласка го към стената, но мъжът запази равновесие. След като зае отбранителна позиция, той извади керамичен нож от калъф под мишницата си и го размаха назад-напред, за да държи Борн на разстояние.
Борн направи фалшиво движение вдясно, но се премести наляво полуприведен. Тогава замахна с дясната си ръка срещу ръката, която държеше ножа. С лявата сграбчи мъжа за гърлото. Щом онзи опита да забие коляно в корема на Борн, той се извъртя, така че донякъде да отклони удара. По този начин изгуби блокаж срещу ножа и сега острието се засили странично към врата му. Борн го спря точно преди да се забие и двамата останаха вкопчени един в друг в безизходно положение.
— Борн — произнесе накрая мъжът, — казвам се Йенс. Работя за Доминик Спектър.