— Докажи го — отвърна Борн.
— Тук си, за да се срещнеш с Егон Кирш, за да заемеш мястото му, когато Леонид Аркадин дойде да го търси.
Борн отпусна ръце от врата на Йенс.
— Прибери ножа си.
Йенс изпълни искането на Борн и Борн напълно го освободи.
— Къде е сега Кирш? — Трябва да го измъкна оттук и да го кача на самолет за Вашингтон.
Борн го заведе обратно в съседната галерия до статуята на близнаците.
— Кирш, галерията е чиста. Можеш да излезеш.
Когато човекът за свръзка не се появи, Борн мина зад статуята. Кирш си беше там, свлечен на пода, с дупка от куршум в тила.
Семьон Икупов следеше приемателя, настроен към електронния бръмбар в паспорта на Борн. Щом приближиха района на египетския музей, той каза на своя шофьор да намали. Прониза го остро предчувствие: беше решил да вкара Борн в колата си под заплаха да го застреля. На Икупов този начин му изглеждаше най-добрият да накара Борн да го изслуша.
В този момент мобилният му телефон иззвъня с мелодията, която беше настроил за обаждане от Аркадин, и докато следеше за Борн, сложи телефона на ухото си.
— Аз съм в Мюнхен — каза Аркадин в ухото му. — Наех кола и идвам от летището.
— Добре. Сложих електронно проследяващо устройство на Джейсън Борн, човекът, изпратен от Нашия приятел, за да си върне плановете.
— Къде е той? Аз ще се погрижа за него — каза Аркадин в типичния си безцеремонен стил.
— Не, не, не искам да го убиваш. Аз ще се погрижа за Борн. През това време бъди в движение. Скоро ще ти се обадя.
Борн клекна край Кирш и огледа трупа.
— Отвън на входа има метален детектор — каза Йенс. — Как, по дяволите, някой е внесъл оръжие тук? Освен това не се чу никакъв шум.
Борн обърна главата на Кирш, така че задната й част да е към светлината.
— Виждаш ли тук? — Той посочи входната рана. — И тук. Няма изходна рана като при стрелба от упор. — Той се изправи — Който го е убил, е използвал заглушител. — Борн излезе от галерията с решителна крачка. — Който го е убил, работи тук като охрана. Персоналът по сигурността на музея е въоръжен.
— Трима са — каза Йенс, като вървеше в крачка зад Борн.
— Да. Двама на металния детектор и един, който обикаля галериите.
В преддверието двамата охранители бяха на поста си до металния детектор. Борн отиде до единия от тях и каза:
— Изгубих мобилния си телефон някъде из музея и охранителката във втората галерия обеща, че ще ми помогне да го намеря, но сега не мога да открия и нея.
— Петра — каза охранителят. — Да, тя току-що излезе в обедна почивка.
Борн и Йенс излязоха през предната врата и слязоха по стълбите до тротоара, където се огледаха наляво и надясно. Борн видя жена в униформа, която бързо отиваше към пресечката от дясната им страна и двамата с Йенс тръгнаха след нея.
Тя изчезна зад един ъгъл и двамата мъже хукнаха да я гонят. Щом приближиха ъгъла, Борн видя как с тях се изравни лъскав черен мерцедес.
Икупов се ужаси, когато видя Борн да излиза от музея в компанията на Франц Йенс. Присъствието на Йенс му подсказа, че неговият враг няма да остави нищо на случайността. Работата на Йенс беше да пази хората на Икупов далеч от Борн, за да може Борн лесно да се добере до плановете за атаката. Истински ужас обзе Икупов. Ако Борн успееше, всичко щеше да бъде загубено. Врагът на Икупов щеше да спечели. Той не можеше да позволи това да се случи.
Приведе се на задната седалка и извади пистолет „Лугер“.
— Увеличи скоростта — каза Икупов на шофьора.
Като се подпря на рамката на вратата, той изчака до последния миг, преди да натисне бутона, който смъкваше стъклото на прозореца. Прицели се в бягащата фигура на Йенс, но Йенс го усети и забави, докато се обръщаше. След като Борн със сигурност взе поне три крачки преднина, Икупов изстреля два последователни куршума.
Йенс се смъкна на едно коляно и се подхлъзна на тротоара, докато падаше. Икупов изстреля трети куршум, за да е сигурен, че Йенс няма да оцелее след нападението, после вдигна стъклото.
— Тръгвай! — каза той на шофьора.
Мерцедесът се стрелна напред по улицата и с пронизителен шум се отдалечи от окървавеното тяло, сгърчено в канавката.
Тридесет и втора глава
Роб Бат седеше в колата си с бинокъл за нощно виждане пред очите и предъвкваше близкото минало, сякаш беше дъвка, изгубила вкуса си.